Листата хвърляха шарени сенки върху ходовете на старците, които засмукваха хлътналите си бузи и примижаваха един срещу друг студено или понякога присмехулно. Разговаряха сред шумолене и стъргане на фигури на няколко крачки от паметника на загиналите в Гражданската война.
Дъг Споулдинг се примъкна, опря рамо на паметника и тревожно погледна движещите се шахматни фигури. Неговата дружина се прокрадна подире му. Очите им се впериха за малко в местените фигури, после те един по един се отдръпнаха и полегнаха сънливо на тревата. Дъг се взираше в старците, които дишаха тежко като кучета над дъските. Те потръпнаха. Ето, пак.
Изсъска през рамо към армията си:
— Погледнете! Онзи офицер си ти, Чарли! А онзи цар съм аз! — Дъг подскочи. — Господин Уибъл ме мести сега… ох! Някой да ме спаси!
Протегна вдървено ръце и замря. Момчетата се ококориха. Опитаха се да го хванат за ръцете.
— Дъг, ние ще ти помогнем!
— Някой ме мести. Господин Уибъл!
— Този проклетник!
Тогава се стрелна мълния, последва гръмотевица и заваля проливен дъжд.
— Еха-а! — възкликна Дъг. — Вижте.
Дъждът заливаше площада пред съда, старците наскачаха, забравили за събаряните от пороя фигурки.
— По-бързо, сега е моментът. Всеки да отмъкне колкото може! — извика Дъг.
Всички се хвърлиха като глутница към шахматните фигури.
Пак удари мълния, отново изтрещя гръм.
— Сега! — кресна Дъг.
За трети път блесна мълния, момчетата се разтърчаха между масите да докопат плячката.
Шахматните дъски се опразниха.
Момчетата осмяха старците, които се криеха под дърветата.
А после, досущ ято пощурели прилепи, се втурнаха да намерят подслон.
17.
— Блийк! — изръмжа Куотърмейн в телефонната слушалка.
— Кал?
— За Бога, те отмъкнаха шахматните фигури, изпратени от Италия в годината, когато е застрелян Линкълн. Хитри противни идиотчета! Ела тук довечера. Трябва да обмислим нашата контраатака. Ще повикам Грей.
— Грей е зает. Умира.
— За Бога, той все умира! Няма как, ще се справим и без него.
— По-спокойно, Кал. Някакви си шахматни фигури.
— Важно е значението им, Блийк! Това е истински бунт.
— Ще купим нови.
— По дяволите, все едно говоря с мъртвец. Просто ела тук. Ще се обадя на Грей и ще го накарам да отложи умирането с още един ден.
Блийк се засмя тихо.
— Защо не натикаме всички тези болшевичета в един голям казан и не ги варим, докато не остане само хлапешката им същност?
— Дочуване, Блийк!
Куотърмейн прекъсна връзката и потърси Грей. Номерът беше зает. Тръшна слушалката, вдигна я и опита отново. Слушаше сигнала и едва чуваше далечно потракване на клони по прозореца.
„Господи — мислеше си Куотърмейн, — все едно чувам какво е намислил. Да, той умира“.
18.
Откъм другия край на дерето имаше стара къща с духове.
Откъде знаеха, че е обитавана от духове?
Така казваха хората. Всички го знаеха.
Къщата си беше там от почти столетие и всички твърдяха, че макар духовете да не витаят в нея денем, има странни случки нощем.
Изглеждаше тъкмо мястото, накъдето да побягнат момчетата — Дъг водеше, Том тичаше най-отзад, — понесли чудатото си съкровище от шахматни фигури.
Прекрасно скривалище, защото никой (освен банда вироглави момчета) не би посмял да припари до къща с духове и посред бял ден.
Бурята още бушуваше и ако някой погледнеше отблизо къщата на духовете, ако рискуваше да влезе през скърцащите стари врати, да мине по мухлясалите стари коридори, да се качи по още по-силно скърцащите стари стълби, щеше да открие таван, пълен със стари столове, още вмирисани на прастар лак, пълен също и с момчета с румени лица. Те се бяха качили тук в грохота на стихията, съпроводени от накъсаните проблясъци на мълнии, под овациите на гръмотевици. Бурята сякаш се наслаждаваше, че ги заставя да катерят стълбите по-припряно и да се смеят по-силно, докато изскачаха на тавана и се настаняваха един по един в кръг на пода като индианци.
Дъглас извади угарка от свещ, сложи я в стар стъклен свещник на стената и я запали. Отвори торбата от зебло и подреди всички пленени фигури, наричаше ги поред на Чарли, на Уил, на Том, на Бо и на останалите.
— Това си ти, Чарли.
Изпращя мълния.
— Аха!
— Това си ти, Уили.
Затътна гръмотевица.
— И ти, Том.
— Много е малка и обикновена — възмути се Том. — Не може ли да съм цар?
— Затваряй си устата или ще си царицата.