— Ела насам — подкани го дядото.
Дъглас пристъпи напред, извил ръката с торбата зад гърба си.
— Имаш ли да ми кажеш нещо?
— Нищо, сър.
— Нищичко за нищо ли?
— Нищо, сър.
— Какво си вършил днес, синко?
— Нищо.
— Нищо наужким или наистина?
— Ами май наистина.
— Дъглас… — Дядото помълча, докато бършеше очилата. — Казват, че изповедта е облекчение за душата.
— Вярно, казват.
— И говорят сериозно, иначе изобщо нямаше да го казват.
— Предполагам.
— Бъди сигурен в това, Дъглас. Е, имаш ли да изповядаш нещо?
— За какво? — промърмори Дъглас, като внимаваше торбата да остане зад гърба му.
— Тъкмо това се опитвам да открия. Ще ми помогнеш ли?
— Може би ако първо ми подскажете, сър.
— Така да бъде. Изглежда, че днес е имало приливна вълна пред съда. Чух, че тази приливна вълна от момчета заляла поляната. Познаваш ли някое от тях?
— Не, сър.
— А някое от тях да познава тебе?
— Щом аз не ги познавам, сър, как е възможно те да ме познават?
— Само това ли ще кажеш?
— В момента ли? Да, сър.
Дядото поклати глава.
— Дъг, казах ти — знам как стават тези работи с отмъкнатите неща. Жалко, ако смяташ, че не можеш да говориш с мен за тях. Но аз помня какъв бях на твоите години и как ме спипваха за неща, които знаех, че не бива да правя, но все пак ги правех. Да, помня. — Очите на дядото заискриха зад стъклата. — Е, аз май ти отнемам време, момко. Мисля, че трябва да отидеш на едно място.
— Да, сър.
— Тогава опитай се да стигнеш там по-скоро. Дъждът още вали като из ведро, навсякъде из града святкат мълнии и на площада няма никого. Ако изтичаш дотам като мълния, може би ще свършиш по-бързо онова, което трябва да направиш. Това разумно ли ти звучи?
— Да, сър.
— Хайде, заемай се.
Дъглас отстъпи заднешком.
— Не излизай с лице към мен, синко — каза му дядото. — Не съм кралска особа. Просто се обърни и дим да те няма.
20.
Малко преди полунощ Дъг се събуди от ужасната скука, която може да ти навлече само сънят.
И се заслуша в пуфтящото дишане на Том, потънал в зимен сън сред късното лято, после вдигна ръце, размърда пръсти като камертон и усети леко трептене. Почувства как душата му се носи през огромни гори.
Босите му крака се спуснаха към пода и той се наклони на юг, за да долови слабите радиовълни от своя чичо малко по-нататък в квартала. Дали слушаше тръбенето на слона Трантор4, който викаше диво момче? А дядо му, посред нощ в съседната къща, потънал в гробовен унес и мъртвешки безчувствен за света, със златните рамки на носа и Едгар Алан По отдясно и мъртъвците от Гражданската война — истинските мъртъвци, наистина ли очакваше в съня си идването на Дъг?
Дъг събра рязко ръце, зашава с пръсти и с последно трептене на литературния камертон неговият усет кротко го насочи към дома на баба му и дядо му.
В гробовния си сън дядото зашепна призивно.
Дъг изхвърча през среднощната врата толкова устремно, че едва не забрави да хване рамката против комари, за да не се затръшне шумно.
Без да се заслушва в тръбенето на слона зад гърба си, зашляпа с боси крака към къщата на баба и дядо.
В библиотеката там спеше дядото в очакване на възкресението за закуска, но готов да го изслуша.
Полунощ беше лишеният от слънце час на особеното училище, затова Дъг се наведе и прошепна в ухото на дядото:
— 1899-а.
И дядо му, улисан в друго време, замърмори за онази година, какви били температурите и що за хора обикаляли из града тогава.
После Дъглас каза:
— 1869-а.
И дядо му се залута във времето четири години след убийството на Линкълн.
Застанал там, Дъглас го гледаше и проумяваше, че ако го навестява нощ подир нощ и говори с него, дядо му в съня си ще е негов учител. И че ако прекара половин година или цяла година, или две години в това особено среднощно училище, ще получи образование, до което не би могъл да се домогне никой друг на света. Дядо му щеше да споделя знанията си като учител, без сам да знае за това, а Дъг щеше да ги попива, без да изтърве и думичка пред Том, родителите си или който и да било.
— Това е то — прошепна той. — Благодарско, дядо, за всичко казано от тебе — и когато спиш, и когато си буден. Благодаря ти и за днес, за съвета за отмъкнатите неща. Не искам да говоря повече. Не искам да те събудя.
Със заситени уши и преливащ ум Дъглас остави дядо си да спи и се промъкна към стълбата и стаята в куличката за още една среща с нощния град и луната.
В този миг големият часовник като великанска пълна луна от зашеметени звуци и кръгло сияние прочисти механичното си гърло и издаде полунощен звук.