Куотърмейн се надигна от постелята и количката му зафуча из къщата по траектории, направлявани от ръцете. Отново откри на устата си онова странно нещо — усмивката.
Отвори широко кухненската врата с крак и нахълта с блеснали очи, с усмивка, сякаш залепена за тънките му устни, при прислугата и…
Тортата.
— Добро утро, господин Кал — посрещна го готвачката.
Тортата се извисяваше над масата като величествените Алпи. Към уханието на утрото се прибавяше мирисът на свеж сняг върху бял връх, ароматът на замръзнали цветчета и подсладени рози, на бледорозови свещи и прозирна глазура. Беше като далечен хълм във видение за бъдещето — торта с белотата на облаци по пладне, торта с формата на натрупани години, всяка свещ готова да бъде запалена и духната.
— Това… — прошепна Куотърмейн. — О, Господи, това ще свърши работа! Отнесете я в дерето. По-живо.
Икономката и градинарят вдигнаха бялата планина. Готвачката избърза пред тях да им отвори вратата.
Изнесоха я през прага, по верандата и през градината.
„Кой би устоял на такава сладост, на такава мечта?“ — мислеше си той.
— Внимавайте!
Икономката се подхлъзна на влажната от росата трева.
Куотърмейн стисна очи.
— Не, за Бога, не!
Когато пак отвори очи, прислужниците още крачеха — уверено, но леко запотени — надолу по склона към зеленото дере, към бистрата вода и хладните сенки под високите дървета, към масата за рождения ден.
— Благодаря ти… — промърмори Куотърмейн и добави: — Боже.
Под него в дерето слагаха тортата на масата, тортата белееше и сияеше съвършена.
30.
— Ето така — каза майка му и му нагласи вратовръзката.
— На кого му пука за рождения ден на някакво си момиче? — рече й Дъглас. — Направо е ужасно.
— Щом Куотърмейн се е постарал дори да приготви торта за Лисабел, ти можеш да отделиш един час и да отидеш. Особено след като той ви разпрати покани. Дръж се любезно, само това искам от тебе.
— Хайде бе, Дъг, хайде! — извика Том от верандата отпред.
— Задръж малко! Ей сега идвам.
И рамката на мрежата против комари се затръшна, той се озова на улицата и двамата с Том закрачиха в хубавия ден.
— Охо — прошепна Том засмян, — ще се тъпча, докато ми призлее.
— Това са някакви потайни и лукави кроежи — натърти Дъглас. — Как тъй изведнъж Куотърмейн не вдига врява? Как тъй взе просто да ни се усмихва лъчезарно?
— Нито веднъж в живота си — отвърна Том — не съм се противил на парче торта или купичка сладолед.
По средата на квартала до тях тръгна Чарли, който наглед се бе запътил за погребение.
— Ей, тая вратовръзка ще ме удуши — сподели, докато крачеше начумерено до тях.
Минутка по-късно към тях се присъединиха Уил и останалите.
— Щом празненството свърши, хайде да отидем при Ябълков ручей да се топнем голи. Може да ни е последният шанс, преди да захладнее. Лятото си отиде.
— Само аз ли си мисля, че в това има нещо коварно? — попита Дъг. — Откъде накъде дъртият Куотърмейн урежда празненство за рождения ден на Лисабел? И защо покани тъкмо нас? Надушвам нещо гнило.
Чарли подръпна вратовръзката си и каза:
— Не ми се ще да го казвам, Дъг, ама като гледам, нищо няма да излезе от нашата война. Не се вижда никаква причина още да се сражаваме срещу тях.
— Де да знам, Чарли. Нещо не се връзва.
Стигнаха до дерето и спряха.
— Е, вече сме тук — промълви Дъглас. — Бъдете нащрек. Ако дам знак, разпръснете се и офейкайте. Вие идете там, аз ще сляза след минута. Трябва да поумувам малко за стратегията.
Те го оставиха неохотно и тръгнаха надолу по склона. И само след стотина стъпки забързаха надолу, после заподскачаха и накрая хукнаха с крясъци. Спряха чак долу при масите, а отнякъде дотичаха и момичета, досущ бели птици, изпърхали ниско над тревата, и всички се събраха. Появи се и Калвин С. Куотърмейн, спускаше се по пътеката в количка и подвикваше високо и весело.
— По дяволите — каза Дъглас, останал сам горе. — Тоест… Да му се не види.
Децата се стълпиха, бутаха се и се смееха. Погледнати отдалеч, приличаха на малки фигури върху красива сцена. Смехът им стигаше до ушите на Дъглас и устните му потрепваха.
А зад децата върху собствената си маса с бяла покривка беше бляскавата торта за рождения ден. Дъглас се вторачи в нея.