— Чупката!
Момичето подскочи, обърна се и избяга.
Дъглас изчака споменът за сладоледа да избледнее и каза тихо:
— При баба има леденостудена вода. Ходом марш!
II.
ШАЙЛО И ОТВЪД2
12.
Калвин С. Куотърмейн наподобяваше внушително здание, висок, дългурест и надменен като името си.
Той не се движеше, а шестваше.
Не гледаше, а се вторачваше.
Не говореше, а стреляше с езика си по всяка попаднала в обсега му мишена.
Витийстваше, отсъждаше и не хвалеше, а засипваше с пренебрежение.
В момента беше зает да избута бактерии под микроскопа на своите очила със златни рамки. Тези бактерии бяха момчетата, които заслужаваха да бъдат унищожени. Особено едно от тях.
— Колело, мили Боже, проклето синьо колело! Най-обикновено колело!
Куотърмейн ревеше гръмогласно и подритваше със здравия си крак.
— Копелета! Убиха Брейлинг! Сега са се захванали с мен!
Яка сестра го притисна към кушетката, сякаш беше картонена фигура на индианец от магазин за пури.
— Господи! Ама че проклет глупак… Какви ги дрънкаше Брейлинг за метронома? Божичко!
— Кракът е счупен, по-леко!
— Само колело няма да му стигне! Никаква дяволска машина не може да ме убие!
Сестрата пъхна хапче в устата му.
— Кротко, господин Куотърмейн, кротко.
13.
Нощ в лимонено киселата къща на Калвин С. Куотърмейн — той е в леглото, захвърлен отдавна, когато младостта му сцепи черупката, пропълзя между ребрата и изостави обвивката си, за да се излющи с вятъра.
Куотърмейн завъртя глава и звуците на лятната нощ нахлуха с повея. Заслуша се и пак се вкопчи в омразата.
— Господи, порази с огън тези проклети изчадия!
Облян в студена пот, той мислеше: „Брейлинг се сражаваше храбро, но загуби битката да ги превърне в хора, аз обаче ще ги надвия. Божичко, какво става?“
Вторачи се в тавана, пред очите му мигновено се разгоря барут — целият живот, избухнал в един ден към края на невероятно проточило се лято. Прищявка на климата, на сляпото небе и на изненадващото чудо, че още е жив и диша сред налудничави случки. Божичко! Кой командва този парад и накъде го води? Господи, бъди нащрек! Барабанчиците убиват капитаните.
— Непременно има и други — прошепна той на отворения прозорец. — Все някой е настроен също като мен спрямо тези неверници!
Можеше да долови сенките, потръпващи някъде навън, другите мъже от старо, ръждиво желязо, скрити в своите високи кули, сърбащи рядка кашица и хрускащи бисквити. Щеше да ги призове с викове, треската му щеше да прониже небето като светкавица в жегата.
— Телефонът — ахна Куотърмейн. — Хайде, Калвин, събери ги под знамената!
Шумолене в тъмния двор.
— Какво? — прошепна той.
Момчетата се скупчиха в притъмнелия океан от трева долу. Дъг и Чарли, Уил и Том, Бо, Хенри, Сам, Ралф и Пийт примижаваха, вирнали глави към прозореца на спалнята му.
Държаха три прекрасно изрязани и страховити тикви. Носеха ги по тротоара отпред и гласовете им се засилваха сред осветените от звездите дървета:
— А червеи-те идват тук, а чер-ве-и-те идват тук…
Двете петнисти, сухи като папирус ръце на Куотърмейн се свиха в юмруци и стиснаха телефона.
— Блийк!
— Куотърмейн? За Бога, късно е!
— Млъкни! Чу ли за Брейлинг?
— Знаех си, че някой ден ще го сварят без пясъчния му часовник.
— Сега не е време за вятърничавост!
— Ох, този Брейлинг с дяволските му часовници. Направо го чувах да тиктака в другия край на града. Когато си се запънал на самия ръб на гроба, по-добре просто скачай вътре. Момченце и пистолетче с капси нямат никакво значение в случая. А и какво можеш да направиш? Да забраниш пистолетчетата с капси ли?
— Блийк, нуждая се от тебе!
— Всички се нуждаем един от друг.
— Брейлинг беше секретар на училищното настоятелство. Аз съм председателят! Проклетият град гъмжи от потенциални убийци!
— Драги Куотърмейн — сдържано отвърна Блийк, — напомняш ми за проницателния директор на психиатрията, според когото затворените при него пациенти били луди. Ти тепърва ли откриваш, че момчетата са зверчета?
— Трябва да направим нещо!
— Животът ще го направи.
— Проклетите глупаци са пред моята къща и вряскат погребална песен!
— А, за червеите ли? Ти какво, светците ли искаш да дойдат? Любимата ми песничка, когато бях момче. Ти не помниш ли какъв си бил на десет години? Обади се на родителите им.
2
Битката при Шайло на 6–7 април 1862 г. е едно от решаващите и особено кръвопролитни сражения през Гражданската война. — Б.пр.