Взе една лъжица и почука леко с нея по крайчеца на чинийката си усмихнат.
— Това не те ли интересува? — запита той благо. — Номерът на Западна петдесет и четвърта е 1644.
— Аха — рекох аз пресипнало.
— В сейфа на Мариот имаше и сума ти скъпоценности… доста ценни неща при това. Но не мисля, че са крадени. Мисля, че най-вероятно е да са му били подарени, не ги е продавал, защото се е боял, че могат да го запо-дозрат в кражба.
Кимнах.
— За него те все едно са били крадени.
— Да. А що се отнася до онези документи, те отначало не предизвикаха интерес у мен, но ето какво излиза. На вас, частните детективи, тъкмо това ви липсва при изпълнение на подобни задачи. На нас ни се докладват всички убийства и съмнителни смъртни случаи не само в нашия район. Трябва да ги четем същия ден. Такава е наредбата, както не можеш да проведеш обиск без заповед или да потърсиш някого за оръжие без основателни причини. Но ние нарушаваме наредбите. Принудени сме. Едва тази сутрин се добрах до някои от докладите. И чак тогава прочетох за убийството на някакъв негър на „Сентрал“ миналия четвъртък. Дело на опасен бивш затворник на име Малой Лоса. Имало и свидетел, който го е идентифицирал. И да ми умре конят, ако този свидетел не си бил ти — усмихна се меко той за трети път. — Какво ще кажеш?
— Слушам те.
— Това стана едва тази сутрин, разбираш ли. Така че намерих кой е писал доклада и се оказа, че го познавам, Нълти. Веднага ми стана ясно, че случаят е пълен провал. Просто Нълти е такъв човек… е, някога ходил ли си на „Крестлайн“?
— Аха.
— Е, близо до „Крестлайн“ има място, където куп стари товарни вагони са превърнати в къщурки. Аз самият имам къщичка там, но не товарен вагон. Тези товарни вагони бяха докарани с камиони, ако щеш вярвай, и си стоят там без каквито и да е колела. Та този Нълти е човек, който ще бъде чудесен спирач на един от тези вагони.
— Не е хубаво, та той ти е колега.
— И така, обадих се на Нълти, той мънка и се по-кашлюва, плюна няколко пъти и после каза, че ти си говорел за някакво момиче на име Велма, по която Малой си падал от доста време; та ти си ходил при вдовицата па бившия съдържател на вертепа, където е станало убийството и където Малой и момичето работели по времето, когато е било заведение за бели. А адресът й — Западна петдесет и четвърта № 1644, тоест имотът, за който Мариот държи документи в сейфа си.
— Така ли?
— Рекох си, много съвпадения за една сутрин. И ето ме тук. И въпреки всичко се държа доста приятелски.
— Работата ти се струва по-дебела, отколкото е. Тая Велма е покойница според госпожа Флориан. Имам нейна снимка.
Отидох във всекидневната, бръкнах в сакото си и ръката ми задраска във въздуха от изненада: дори не бяха взели снимките. Извадих ги и ги занесох в кухнята, хвърлих момичето с костюма на Пиеро на масата пред Рандал. Той внимателно я огледа.
— За пръв път я виждам. Още една ли имаш?
— Не, това е снимка на госпожа Грейл. Даде ми я Ан Райърдън.
Погледна я и кмина.
— За двадесет милиона и аз бих се оженил за нея.
— Трябва да ти призная нещо. Снощи бях толкова бесен, че имах налудничавата идея да отида на онова място сам и да им видя сметката. Тази болница се намира на Двадесет и трета и „Десканзо“ в Бей Сити. Собственик е някакъв си Сондърборг, който разправя, че бил доктор. По-скоро е съдържател на приют за престъпници. Снощи видях там Малой Лоса в една от стаите.
Рандал съвсем притихна, вперил поглед в мен.
— Сигурен ли си?
— Него не можеш да го сбъркаш с никого. Той е едър мъж, огромен. Такъв не си виждал.
Стоеше и ме гледаше неподвижно. После много бавно се измъкна изпод масата и се изправи.
— Да идем да видим тази Флориан.
— Ами Малой?
Седна отново.
— Я ми разправи всичко отначало с подробности.
Разказах му го. Слушаше, без да сваля очи от лицето ми. Мисля, че дори не мигна. Дишаше с полуотворена уста. Тялото му бе неподвижно. Пръстите му леко пот-ропваха по ръба на масата. Когато свърших, каза:
— Този д-р Сондърборг как изглеждаше?
— Като наркоман и навярно търговец на наркотици — описах му го, доколкото можех.
Рандал излезе бавно и седна до телефона. Набра своя номер и говори дълго и тихо. После се върна. Току-що бях направил още кафе, сварил няколко яйца, приготвил две препечени филийки и в момента ги мажех с масло. Седнах да закуся.
Рандал седна срещу мен и облегна брадичката на ръката си.
— Хванах един познат от щатската служба за борба с наркотици да отиде там с някакво измислено оплакване и да направи оглед на мястото. Може да разбере нещо. Но няма да завари Малой. Малой е офейкал десет минути след тебе, бас държа.