— Подпиши четири екземпляра — рече той.
Подписах ги.
Розовият бръмбар стигна до ъгъла на стаята и пусна пипалца, за да намери подходящо място за излитане. Изглеждаше малко обезкуражен. Отиде по дюшемето към другия ъгъл. Запалих цигара и ченгето на телефона рязко стана и излезе от канцеларията.
Рандал се облегна на стола си, както винаги хладнокръвен, спокоен, готов да се заяжда или да любезничи според случая.
— Ще ти кажа някои неща, за да не ставаш повече жертва на случайни хрумвания. За да престанеш да хазяйничиш по целия район. И моля ти се, за бога, остави този случай на мира.
Почаках.
— Никакви отпечатъци в бърлогата. Знаеш коя бърлога имам предвид. Контактът е изтръгнат от щепсела, за да млъкне радиото, но може и тя да го е спряла. Съвсем очевидно. Пияниците обичат силна музика. Ако си си турил ръкавици да пречукаш някого, както си пуснал радиото, за да заглушиш изстрелите си, така може и да го изключиш. Но не е било така. При това вратът на тази жена е счупен. Тя е била мъртва, преди онзи да започне да лашка насам-натам главата й. Пита се, защо е започнал да блъска главата й насам-натам?
— Аз съм само слушател.
Рандал се нацупи.
— Вероятно не е усетил, че й е счупил врата. Бил е вбесен. Дедукция — усмихна се той кисело.
Изпуснах дим и го отвях от лицето си с ръка.
— Добре де, с какво го е вбесила? Голяма награда е платена навремето, когато са го арестували у Флориан заради обира на банката в Орегон. Наградата е изплатена на подставено лице, починало впоследствие, но семейство Флориан вероятно са получили своя дял. Малой може да го е подозирал. Може да е знаел дори. И сигурно се е опитвал да изтръгне признание от нея.
Кимнах. Заслужаваше едно кимане. Рандал продължи:
— Той само я е хванал за гушата и тя не е могла да се изплъзне от пръстите му. Ако го хванем, вероятно ще можем да докажем, че това е дело на неговите ръце, чрез разстоянието между отпечатъците. Може и да не успеем. Докторът прецени, че е станало снощи, сравнително рано. Във всеки случай по времето, когато се ходи на кино. Досега нямаме сведения, че Малой е бил в къщата снощи, от никой от комшиите. Но това сигурно е негова работа.
— Аха. Няма грешка, той е. Сигурно не е искал да я убива. Само дето не си знае силата.
— Това хич няма да му помогне — рече Рандал мрачно.
— И аз мисля така. Само искам да отбележа, че Малой не е тип на убиец. Убива, ако е натясно, но не и за удоволствие, за пари, а най-малкото — жени.
— Това от значение ли е? — запита той сухо.
— Може би ти знаеш достатъчно, за да прецениш кое е от значение и кое не. Аз не знам толкова.
Гледа ме толкова дълго, че полицейският говорител смогна да ни информира за обира в гръцкия ресторант в южната част на Сан Педро. Заподозреният бил вече задържан. По-късно се оказа, че е четиринадесетгодишно мексиканче, въоръжено с воден пистолет. Такива ми ти очевидци.
Рандал изчака говорителя да млъкне и продължи:
— Тази сутрин се сприятелихме. Нека си останем приятели. Прибери се у дома, легни си и си почини добре. Изглеждаш доста уморен. Остави на мен и на полицейския отдел да се занимаваме с убийството на Мариот, да намерим Малой Лоса и така нататък.
— Но аз получих хонорар от Мариот. И се провалих. Сега пък госпожа Грейл ме нае. Какво искате от мен — да се пенсионирам и да живея от спестяванията си?
Отново ме загледа.
— Разбирам те. И аз съм човек. Дават ви тапии и за какво ви са — да си ги окачите на пирони в канторите. От друга страна, всеки действуващ капитан, който ти има зъб, може да те съсипе.
— Но не и с Грейловци зад гърба ми.
Той се замисли. Неприятно му бе да признае, че дори и наполовина съм прав. Така че се намръщи и забарабани по бюрото.
— Виж как ще се разберем с теб — каза той след известна пауза. — Помъчиш ли се да ни пречиш, ще си имаш неприятности. Този път може да се отървеш. Не знам. Но лека-полека ще издигнеш край себе си такава стена от враждебност в този отдел, че ще ти бъде дяволски трудно да свършиш каквато и да е работа.
— Всяко частно ченге се сблъсква с това ежедневно, освен ако не се занимава само с разводи.
— Ама не може ти да се занимаваш с убийства.
— Изпя ли си песента? Изслушах те. Не си въобразявам, че ще свърша неща, които един огромен полицейски апарат не може да свърши. Ако имам някакви незначителни хрумвания, то те са си мои.
Той се наведе бавно през бюрото. Тънките му неспокойни пръсти забарабаниха като филизите пойнсетия по фасадата на дома на Джеси Флориан. Кремавосивата му коса лъщеше. Хладнокръвните му неподвижни очи гледаха право в мен.