— Да продължим. С това, което имаме да си казваме. Амтор е заминал. Неговата жена и секретарка… Не знае или не иска да каже къде. Индианецът също е изчезнал. Ще подпишеш ли жалба срещу тях?
— Не. Не мога нищо да докажа.
Изглеждаше облекчен.
— Жената казва, че никога не те е виждала. Що се отнася до онези две ченгета от Бей Сити, ако са такива наистина, това е вън от възможностите ми. Бих предпочел да не усложнявам нещата. В едно съм абсолютно сигурен — Амтор няма нищо общо със смъртта на Мариот. Цигарите с визитната му картичка са просто за заблуда.
— А д-р Сондърборг?
Той разпери ръце.
— Цялата банда е офейкала. Хора от прокуратурата ходиха дотам, без да вдигат много шум. Без изобщо да се обаждат в участъка на Бей Сити. Къщата била заключена и празна. Разбира се, те са влезли. Онези са се опитали набързо да почистят, но има отпечатъци, и то много. Ще ни трябва цяла седмица да обработим събрания материал. Работят в момента над един стенен сейф. Вероятно в него има наркотик или други неща. Предполагам, че д-р Сондърборг сигурно е регистриран, не тука, а някъде другаде, за аборти или лекуване на огнестрелни рани, операции за промяна на отпечатъците или за незаконна употреба на наркотици. Ако попадне под федералното законодателство, ще получим доста помощ.
— Той каза, че бил лекар.
Рандал сви рамене.
— Може и да е бил някога. Може и никога да не е осъждан. Има един, практикува медицина близо до Палм Спрингз сега, та той бе обвинен в търговия с наркотици в Холивуд преди пет години. Беше с двата крака вътре, но връзките му свършиха работа. Оправдаха го. Нещо друго да те безпокои?
— Какво можеш да ми кажеш за Брънет?
— Брънет е комарджия. Печели доста. И то по лесния начин.
— Добре — рекох аз и понечих да стана. — Има логика в това. Но с нищо не ни доближава до тази банда за скъпоценности, която уби Мариот.
— Не мога всичко да ти кажа, Марлоу.
— И не очаквам това от теб. Между другото Джеси Флориан ми каза, когато я видях за втори път, че някога е била прислужничка в дома на Мариот. И затова той й пращал тези пари. Има ли с какво да се подкрепи това твърдение?
— Да. В неговата депозитна касичка имаше благодарствени писма от нея.
Имаше вид, че ще избухне.
— А сега, за бога, няма ли да си тръгнеш да си гледаш работата?
— Добре се е погрижил за тези писма, какво ще кажеш?
Вдигна поглед и ме изгледа чак до върха на главата. После пусна клепачи до средата на ириса. Гледа ме така цели дълги десет секунди. После се усмихна. Днес се усмихваше ужасно много. Употреби запаса си за цяла седмица.
— И за това си имам теория. Ненормална е, но такава е човешката природа. Мариот поради начина си на живот е бил наплашен човек. Всички престъпници и комарджии са такива, повече или по-малко, а всички комарджии са суеверни — малко или много. Мисля, че Джеси Флориан е била талисманът на Мариот. Мислел си е: докато се грижа за нея, нищо лошо няма да ми се случи.
Извърнах глава и потърсих бръмбара с розовата главичка. Вече бе опитал двата ъгъла и сега се придвижваше печално към третия. Приближих се, вдигнах го в кърпичката си и го донесох обратно до бюрото.
— Гледай. Тази стая е на осемнадесетия етаж. И този мъничък бръмбар се е изкачил чак дотук, за да се сприятели с някого. С мен. Ето моя талисман.
Завих бръмбара внимателно в меката част на кърпичката и я тикнах в джоба си. Очите на Рандал бяха като палачинки. Устата му се движеше, но нищо не излизаше от нея.
— Чудя се чий талисман е бил Мариот.
— Не и твой, драги — гласът му бе злъчен и леден.
— Нито пък твой — гласът ми бе просто глас. Излязох от стаята и затворих вратата.
Слязох с директния асансьор до ул. „Спринг“ и излязох на предната тераса на градския съвет. Спуснах се няколко стъпала и отидох до лехите с цветя. Поставих внимателно розовия бръмбар зад един храст.
В таксито за дома се чудех колко ли време ще му е нужно, за да стигне до отдел „Убийства“ отново.
Изкарах колата си от гаража, обядвах набързо в Холивуд, преди да потегля за Бей Сити. Долу, на брега, бе красив, прохладен и слънчев следобед. Слязох от булевард „Аргело“ на Трета улица и отскочих до общинския съвет.
31
Сградата бе евтина на вид за толкова заможен квартал. Имаше нещо строго пуританско в нея. Необезпокоявани от никого безделници стояха в дълга редица до подпорната стена, която пречеше на градината пред входа — почти цялата обрасла в трева до колене — да залее улицата. Зданието бе триетажно и имаше стара камбанария, на която все още висеше камбана. Вероятно са я удряли, за да свикат доброволческата пожарна команда в добрите стари дни.