Брънет продължи да ми се усмихва.
— Надявам се, че не го обвиняваш несправедливо — рече той. — Остава нерешен въпросът за вратата към стълбището.
— Случайно е била оставена отворена.
— Ще намислиш ли друго обяснение?
— Не пред тази тълпа.
— Ще разговаряме насаме — рече Брънет, гледайки само мен.
Горилата вдигна Куртката за лактите и го повлече през каютата, а партньорът му отвори вътрешната врата. Излязоха навън. Вратата се затвори.
— Е, добре — рече Брънет. — Кой си ти и какво искаш?
— Частен детектив съм и искам да говоря с Малой Лоса.
— Покажи документ, че си частно ченге.
Показах му. Хвърли портфейла обратно през писалището. Обветрените му устни продължаваха да се усмихват и усмивката му взе да става предвзета.
— Разследвам едно убийство. Убийството на един човек на име Мариот-близо до вашия клуб „Белведере“ миналия четвъртък вечерта. Това убийство е свързано с друго убийство, на една жена, извършено от Малой, бивш затворник и обирач на банки и изобщо опасен тип.
Той кимна.
— Още не съм те попитал какво общо имам аз с това. Предполагам, че ще стигнеш и дотам. Да речем, че ми кажеш как се качи на кораба ми?
— Вече ви казах.
— Но не беше вярно — рече той благо. — Името ти беше Марлоу. Не беше вярно, Марлоу. И ти го знаеш. Момчето долу на платформата не лъже. Аз подбирам внимателно хората си.
— Собственик сте на част от Бей Сити. Не знам колко е голяма частта, но е достатъчна за целите ви. Човек на име Сондърборг държи едно пансионче за престъпници. Продава цигари с марихуана, организира обири и укрива опасни типове. Естествено, не би могъл да върши всичко това без връзки. Мисля, че не би могъл да мине и без вас. Малой бе отседнал при него. Малой е офейкал. Малой е около два и десет висок и не може лесно да се скрие. Мисля, че прекрасно би могъл да се скрие на един от комарджийските кораби.
— Наивен си — рече Брънет меко. — Да предположим, че съм искал да го скрия, защо трябва да рискувам? — отпи той от питието си. — В края на краищата моят бизнес е друг. Достатъчно трудно е да се осигури редовна таксиметрова служба без куп неприятности. Светът е пълен с места, където един престъпник може да се скрие. Ако има пари, разбира се. Друга идея не ти ли идва наум?
— Идва ми, ама да върви по дяволите.
— Не мога с нищо да ти помогна. И така, как се качи на кораба?
— Няма пък да ви кажа.
— Ще те принудя да проговориш, Марлоу — зъбите му проблеснаха на светлината на месинговите корабни лампи. — В края на краищата това е лесна работа.
— Ако ви кажа, ще предадете ли нещо на Малой?
— Какво нещо?
Пресегнах се за портфейла, лежащ на писалището, извадих една картичка и я обърнах наопаки. Оставих настрани портфейла и взех молив. Написах пет думи на гърба на картичката и я бутнах през писалището. Брънет я взе и прочете написаното от мен.
— Нищо не разбирам — рече той.
— Малой ще разбере.
Облегна се назад и се вторачи в мен.
— Не те разбирам. Рискуваш кожата си, за да дойдеш тук и да ми връчиш картичка, която трябва да предам на някакъв си тип, когото дори не познавам. Не виждам смисъла.
— Няма смисъл, ако не го познаваш.
— Защо не си остави пистолета на брега и не дойде като всички?
— Първия път забравих. После вече знаех, че оня здравеняк в куртката никога няма да ме пусне на борда. И тогава срещнах случайно един човек, който знаеше друг начин.
Жълтите му очи светнаха с нов пламък. Усмихна се и нищо не каза.
— Този човек не е мошеник, но си е отварял добре ушите на брега. Имате товарен трюм, който не е залостен отвътре, и вентилационна шахта, на която решетките са свалени. Трябва да се справиш само с едного, за да стигнеш палубата. Добре ще е да проверите списъка на екипажа си, Брънет.
Той раздвижи устни плавно, една върху друга. Погледна отново картичката.
— На борда на кораба няма човек на име Малой — рече той. — Но ако казваш истината за онзи товарен трюм, става.
— Идете и го вижте сам.
Продължаваше да гледа надолу.
— Ако има начин да предам бележката ти на Малой, ще го направя. И аз не знам защо ли се занимавам с това.
— Вижте този товарен трюм.
Той остана съвсем притихнал за момент, после се приведе напред и бутна пистолета ми по писалището към мен.
— Само като си помисли човек какво върша — размишляваше той, сякаш бе сам. — Управлявам градове, избирам кметове, корумпирам полицията, търгувам с наркотици, крия престъпници, обирам стари жени, фрашкани с бисери. Хубавичко си прекарвам — изсмя се той кратко. — Хубавичко си прекарвам.