Пресегнах се, взех си пистолета и го мушнах обратно под мишницата си. Брънет се изправи.
— Нищо не обещавам — рече той, взирайки се в мен втренчено. — Но ти вярвам.
— Разбира се, че не ми вярвате.
— Рискуваш доста, за да чуеш толкова малко.
— Да.
— Е… — направи той жест без каквото и да е значение и след това подаде ръка през писалището. — Стисни ръката на един будала — рече той спокойно.
Ръкувах се с него. Ръката му бе малка, твърда и леко топла.
— Няма да ми кажеш как разбра за този товарен трюм?
— Не мога. Но човекът, който ми каза, не е мошеник.
— Мога да те накарам да кажеш — рече той, но мигновено поклати глава. — Не. Вече веднъж ти повярвах. Ще ти повярвам още веднъж. Стой тук и пий още едно.
Натисна звънеца. Вратата в дъното се отвори и един от вежливите здравеняци влезе.
— Стой тук. Дай му да пие, ако иска. Без грубиянщини.
Наемният бияч седна и ми се усмихна хладнокръвно. Брънет излезе забързан от канцеларията. Запалих цигара, допих си питието. Наемният бияч ми приготви още едно. Изпих и него и изпуших още една цигара.
Брънет се върна и изми ръцете си в ъгъла, после отново седна зад бюрото си. Кимна с глава на телохранителя и той излезе безмълвно.
Жълтите очи ме изучаваха.
— Печелиш, Марлоу. А имам сто шестдесет и четирима души екипаж. Е… — сви рамене той. — Може да се върнеш с такси. Никой няма да те безпокои. Що се отнася до посланието ти, имам няколко връзки. Ще ги използвам. Лека нощ. Навярно би трябвало да ти благодаря. За демонстрацията.
— Лека нощ — казах аз, станах и излязох.
На товарната платформа постът бе сменен. Върнах се с друго такси. Минах покрай залата за бинго и се облегнах на стената.
След няколко минути се появи Ред и се облегна на стената до мен.
— Леснотия, какво ще кажеш? — рече Ред спокойно на фона на тромавите, ясни гласове на крупиетата, които съобщаваха номерата.
— Благодарение на теб. Съгласи се. Разтревожен е.
Ред се огледа насам-натам и приближи още повече устните си до ухото ми.
— Намери ли твоя човек?
— Не. Но се надявам, че Брънет ще намери начин да му предаде една бележка.
Ред извърна глава и погледна отново към масите. Прозя се и се изправи. Мъжът с нос като клюн се появи отново. Ред пристъпи към него и рече:
— Здрасти, Олсон — и едва не го катурна, минавайки край него.
Олсон го изгледа кисело и оправи шапката си. После плюна злобно на пода.
Щом като си тръгна, напуснах залата и отидох отзад на паркинга, където бях оставил колата си.
Върнах се в Холивуд, оставих колата и се качих в апартамента.
Свалих си обувките и се заразхождах по чорапи, опипвайки пода с пръстите на краката си. Те още ми изтръпваха от време на време.
После седнах на разгънатото легло и се опитах да пресметна с колко време разполагам. За да намеря Малой, може би щяха да са нужни часове или дни. Можеше изобщо да не го намеря, докато полицията не го залови. Ако изобщо успееха да го заловят… жив.
38
Беше около десет часът, когато се обадих по телефона в имението на Грейл в Бей Сити. Мислех си, че сигурно ще е твърде късно да я сваря, но се излъгах. След като се преборих с прислужницата и иконома, най-сетне чух гласа й. Бе оживен и доста развеселен за това време.
— Обещах да ти се обадя. Малко късно е, но имах куп работи да върша.
— Пак ли тенекия? — Гласът й стана хладен.
— Май че не. Шофьорът ти работи ли толкова до късно?
— Работи, докато му кажа.
— Какво ще кажеш да минеш да ме вземеш? В това време ще се напъхам в абитуриентския си костюм.
— Много мило от твоя страна — провлачи тя. — Що ми трябваше да се захващам с тебе?
Амтор положително бе свършил прекрасна работа с центровете на говора й, ако изобщо някога им е имало нещо.
— Ще ти покажа един офорт.
— Само един ли?
— Разполагам само с едностаен апартамент.
— Чух, че имало такива неща — провлачи отново тя, после промени тона си. — Не се прави на чак толкова недостъпен. Имаш прекрасно телосложение, господине. И никога не позволявай да те убеждават в противното. Я ми дай пак адреса си.
Дадох й го, както и номера на апартамента.
— Вратата на входа е заключена, но ще сляза и ще вдигна секрета.
— Това е чудесно. Няма да става нужда да си нося лоста.
Затвори, а аз останах с любопитното чувство, че съм говорил с несъществуващ човек.
Слязох до входа, вдигнах секрета, после взех душ, облякох си пижамата и легнах на леглото. Бих спал цяла седмица. Измъкнах се отново от леглото, пуснах секрета на вратата, който бях забравил, и сънен преминах като през дълбока снежна пряспа до кухнята, извадих чаши и бутилка уиски, която пазех за истинско първокласно представяне.