Легнах си отново.
— Моли се на бога — рекох аз на глас. — Не ти остава нищо друго освен молитвите.
Затворих очи. Четирите стени на стаята сякаш туптяха като корпуса на кораб, спокойният въздух сякаш бе изпълнен с мъгла и шумолене на морски вятър. Усещах гра-нясалата, горчива миризма на неизползван трюм. Вдишвах мириса на моторно масло и виждах един жабар в розова риза да чете под голата електрическа крушка с очилата на дядо си. Изкачвах се безспир във вентилаторната шахта. Изкачих Хималаите, излязох на върха и бях заобиколен от всички страни от типове с автомати. Говорих с дребен и някак си много човечен мъж с жълти очи, който бе гангстер, а може би и нещо по-лошо. Сетих се за гиганта с червената коса и виолетовите очи, който бе навярно най-милият човек, който съм срещал в живота си.
Престанах да мисля. Зад затворените ми клепачи замърдаха светлини. Изгубил се бях в космоса. Бях стодоларов пакет динамит, който избухваше с шум, подобен на този, с който съдържател на заложна къща гледа еднодоларов часовник. Бях бръмбар с розова глава, който пълзеше от едната страна на градския съвет.
Заспах.
Събудих се бавно, с нежелание и очите ми се взряха в отразената на тавана светлина на лампата. Нещо шаваше тихо в стаята.
Движеше се крадешком, тихо и тежко. Заслушах се. После бавно извърнах глава и видях Малой Лоса. Имаше сенки и той се движеше между сенките толкова безшумно, както когато го видях за първи път. Пистолетът в ръката му имаше тъмен, мазен, делови блясък. Шапката му бе килната назад върху черната му къдрава коса и носът му душеше като носа на ловджийско куче.
Видя ме да отварям очи. Бавно се доближи до леглото и застана, като ме гледаше отгоре.
— Получих бележката ти — рече той. — Дойдох чист. Не забелязах ченгета отвън. Ако това е клопка, и двамата ще излезем оттук само с краката напред.
Отърколих се леко на леглото и той бързо опипа под възглавниците. Лицето му все още си бе широко и бледно, а хлътналите му очи все още бяха някак си добродушни. Носеше палто тази вечер. Бе му по мярка, доколкото това бе възможно. Шевът на рамото му бе спукан, вероятно като го е обличал.. Сигурно бе най-големият размер, но и той не бе достатъчно голям за Малой Лоса.
— Надявах се, че ще минеш. Никое ченге не знае за срещата. Исках да те видя.
— Карай нататък! — рече той.
Отстъпи странично към една масичка, постави пистолета на нея и смъкна палтото си, сядайки в най-удобния ми фотьойл. Той изскърца, но издържа тежестта му. Малой се облегна бавно назад, постави пистолета така, че да е близо до дясната му ръка. Измъкна пакет цигари от джоба си, изтръска една и я тури в устата си, без да я докосва с пръсти. Клечка кибрит припламна о нокътя на палеца му. Острият мирис на дим се разнесе из стаята.
— Да не си нещо болен? — попита той.
— Просто си почивам. Имах тежък ден.
— Вратата бе отворена. Чакаш ли някого?
— Една дама.
Вторачи се в мен замислено.
— Може и да не дойде. Ако дойде, ще я отпратя — рекох аз.
— Каква дама?
— Ами просто дама. Ако дойде, ще се отърва от нея. Предпочитам да разговарям с теб.
Доста бледата му усмивка почти не помръдна устата му. Пафкаше неловко цигарата, като че ли бе твърде малка да я хване между пръстите си.
— Как ти дойде наум, че съм на „Монти“? — запита той.
— Едно ченге от Бей Сити ме подсети. Дълга история и пълна от началото до края с догадки.
— Да не са по следите ми ченгетата на Бей Сити?
— И да са, това тревожи ли те?
Усмихна се отново с бледата си усмивка. Поклати леко глава.
— Ти уби една жена. Джеси Флориан. Това бе грешка.
Замисли се. После кимна.
— Предпочитам да не говорим за това — рече той тихо.
— Но това събуди подозрения. Не се страхувам от теб. Ти не си убиец. Не си искал да я убиваш. За онази работа — на „Сентрал“ — можеше да се отървеш. Но не и след като си блъскал главата на една жена, докато мозъкът й не потече по лицето й.
— Търсиш си белята, братко — рече той спокойно.
— Мокър от дъжд се не бои. Не си искал да я убиваш, нали?
Очите му бяха неспокойни. Бе наклонил глава, за да слуша.
— Крайно време е да си знаеш силата.
— Твърде късно.
— Искал си от нея да ти каже нещо. Сграбчил си я за шията и си я разтресъл. Тя вече е била мъртва, когато си взел да лашкаш главата й о стълба на леглото.
Втренчи се в мен.
— Знам какво си искал да ти каже.
— Карай нататък.