— Когато я намерихме, с мен бе едно ченге. Трябваше да се отърва от него.
— И какво, отърва ли се?
— Горе-долу. Но за тази вечер не се бой. Вторачи се в мен.
— Добре де, как узна, че съм на „Монти“?
Вече ме бе питал за това, но, изглежда, бе забравил.
— Не съм узнал. Но най-лесният начин да се измъкнеш е по вода. При тази организация в Бей Сити би могъл да се озовеш на един от комарджийските кораби. А оттам би могъл да се измъкнеш здрав и читав. Със съответната помощ.
— Леърд Брънет е прекрасен момък — рече той. — така съм чувал. Дори не съм говорил с него.
— Нали той ти предаде бележката ми.
— По дяволите, има цяла дузина агенти, които биха му помогнали да ми я предаде. Кога ще свършим това, за което ми писа на картичката? Нещо ми подсказваше, че си сериозен. Иначе нямаше да рискувам да дойда. Къде ще вървим?
Загаси цигарата си и ме загледа. Сянката му се извисяваше на фона на стената, сянка на великан. Бе толкова огромен, че изглеждаше недействителен.
— Как ти хрумна, че аз съм пречукал Джеси Флориан? — запита той неочаквано.
— Разстоянието между белезите на шията й. Искал си да изкопчиш от нея нещо, а ти си достатъчно силен да убиеш човек, без да имаш такива намерения.
— Фантетата на мен ли го приписаха?
— Не знам.
— И какво съм искал аз от нея?
— Мислел си, че може да знае къде е Велма.
Кимна мълчаливо и продължи да ме гледа.
— Но тя не е знаела. Велма я е надхитрила.
На вратата се почука леко. Малой леко се приведе напред, усмихна се и вдигна пистолета си. Някой натисна дръжката на вратата. Малой бавно се изправи и се ослуша. После обърна погледа си към мен.
Седнах в леглото, спуснах краката си на пода и се изправих. Малой ме наблюдаваше безмълвно, без да мръдне. Приближих до вратата.
— Кой е? — попитах аз с устни на вратата. Гласът бе нейният, нямаше грешка.
— Уиндзорската херцогиня, отваряй, глупчо.
— Само за секунда.
Извърнах глава към Малой. Беше се намръщил. Приближих се до него и казах много тихо.
— Няма друг изход. Иди в тоалетната стая зад леглото и ме чакай. Ще я отпратя.
Изслуша ме и се замисли. Изражението му бе неразгадаемо. Бе човек, който почти нямаше какво да губи вече. Човек, който никога нямаше да изпита страх. В това гигантско телосложение нямаше място за подобно нещо. Най-сетне кимна, взе си шапката и палтото и безшумно заобиколи леглото и се вмъкна в тоалетната стая. Вратата се затвори, но не плътно.
Огледах се за следи от неговото присъствие. Нямаше нищо освен една угарка, която можеше всеки да е изпушил. Отидох до вратата и я отворих. Малой бе пуснал секрета след себе си.
Тя бе застанала полуусмихната във вечерното си наметало с висока яка от бяла лисица, за което ми бе споменала. От ушите й висяха изумрудени обици и почти се скриваха в меката бяла кожа. Пръстите й стискаха леко малката вечерна чантичка, която носеше.
Усмивката й застина на лицето, щом като ме видя. Огледа ме от долу на горе. Очите й бяха вече студени.
— Значи така — рече тя мрачно. — По пижама и халат. Да ми покажел прекрасния си малък офорт. Каква глупачка съм.
Отстъпих встрани и отворих вратата.
— Нищо подобно. Тъкмо се обличах, и се изтърси едно ченге. Тръгна си преди малко.
— Рандал ли?
Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна. Тя се подвоуми за миг, после мина покрай мен във вихрушка от парфюмирана кожа.
Затворих вратата. Бавно огледа стаята, втренчи се тъпо в стената, после бързо се извърна.
— Хайде да се разберем. Не съм чак толкова лесна. При това не си падам по будоарни романси. Всяко нещо с времето си. Обичам всичко да се върши с достойнство.
— Ще пиеш ли нещо, преди да си тръгнеш? — Все още бях облегнат на вратата от другата страна на стаята.
— Да си ходя ли?
— Останах с впечатлението, че не ти харесва тук.
— Искам да сме наясно. Малко вулгарно, но ще ти го кажа. Не съм от онези случайни курви. Може да ме имаш, но не само като се пресегнеш. Да, ще пийна нещо.
Отидох в кухничката и приготвих две питиета с не съвсем сигурни ръце. Занесох ги и й подадох едната чаша.
От тоалетната стаичка не идеше никакъв шум, сякаш Малой дори не дишаше.
Тя взе чашата, отпи и погледна към далечната стена.
— Не обичам мъжете да ме посрещат по пижама. Странно нещо. Харесвах те. И то доста. Но бих могла да го превъзмогна. Често съм превъзмогвала подобни неща.
Кимнах и отпих.
— Повечето мъже са чисто и просто мръсни животни. Всъщност, ако питаш мене, целият свят е доста мръсен.
— Парите сигурно помагат.
— Така си мислиш, защото не винаги си имал пари. Всъщност те създават нови проблеми — усмихна се чудновато. — И забравяш колко непреодолими са ти се стрували старите проблеми.