Единствената й реакция бе да извади ръката си с пистолета от чантата. Насочи го към мен и се усмихна. Аз не мръднах.
Но това не бе всичко. Малой Лоса пристъпи от тоалетната стая с 45-калибровия „Колт“, който все още изглеждаше като играчка в едрата му космата лапа.
Не ме и погледна. Гледаше госпожа Луин Локридж Грейл. Приведе се напред, устата му се разтегна в усмивка и й проговори нежно.
— Рекох си, познат глас. Цели осем години не съм слушал този глас… това е всичко, което помня. Между другото с червена коса ми харесваше повече. Здрасти, скъпа. Отдавна не сме се виждали.
Тя насочи пистолета към него.
— Махай се, кучи сине.
Той замръзна на мястото и изпусна пистолета. Все още бе на около метър от нея. Задъхваше се.
— И през ум не ми е минало — рече той тихо. — Като гръм от ясно небе. Ти ме предаде на ченгетата. Ти, Велмичка.
Запокитих една възглавница, но тя летеше твърде бавно. Тя го простреля пет пъти в стомаха. Куршумите го пронизаха почти безшумно.
После тя насочи пистолета към мен и натисна спусъка, но той бе празен. Спусна се към пистолета, на Малой на пода. С втората възглавница улучих. Преди да махне възглавницата от лицето си, обиколих леглото и я свалих в несвяст. Взех „Колта“ и заобиколих отново леглото.
Той бе още на крака, но се олюляваше. Главата му бе увиснала и ръцете му трескаво опипваха тялото му. Отпусна се на колене и се строполи странично на леглото, с лице надолу. Тежкото му дишане изпълни стаята.
Преди тя да помръдне, телефонната слушалка бе в ръката ми. Очите й бяха мъртвосиви като полузамръзна-ла вода. Втурна се към вратата и аз не се опитах да я спра. Остави вратата широко отворена и когато свърших разговора, отидох и я затворих. Обърнах главата му внимателно на леглото, за да не се задуши. Още бе жив, но след пет куршума в стомаха дори и Малой Лоса нямаше да живее много дълго.
Върнах се до телефона и се обадих на Рандал вкъщи.
— Малой — рекох аз. — В апартамента ми. Прострелян на пет места в стомаха от госпожа Грейл. Обадих се на бърза помощ. Тя се измъкна.
— Значи, пак се писа много хитър — бяха единствените му думи и бързо затвори.
Върнах се при леглото. Малой вече бе на колене, опитваше се да стане, с голямо валмо завивки в едната ръка. По лицето му се лееше пот. Клепачите му леко потръпваха и месестата част на ушите му бе потъмняла.
Още бе на колене и се опитваше да се изправи, когато пристигна линейката. Нужни бяха четирима, за да го качат на носилката.
— Има слаба надежда, ако са 25 калибър — каза лекарят от линейката, преди да излезе. — Всичко зависи от пораженията вътре. Но има някаква надежда.
— Не му е нужна — рекох аз.
Така и стана. Умря през нощта..
39
— Би трябвало да дадеш прием — каза Ан Райърдън, като ме гледаше над светлокафеникавия си килим на фигурки. — Блестящо сребро и кристал, колосана, чисто нова покривка — ако изобщо още се употребяват ленени покривки на приемите, — запалени свещници, жените с най-хубавите си накити, а мъжете с бели връзки, прислужниците приведени дискретно със завити бутилки вино, ченгетата, чувствуващи се малко неудобно във взетите под наем смокинги, но кой, по дяволите, не би се чувствувал неудобно в тях, заподозрените с несигурни усмивки и неспокойни ръце, а начело на масата самият ти лека-полека, с очарователната си лъчезарна усмивка и престорения английски акцент на доктор по философия, разказващ случая.
— Даа — рекох аз. — Защо не ми дадеш чашка с нещо в ръката, докато ти остроумничиш?
Отиде в кухнята, подрънка лед, върна се с две високи чаши и седна на мястото си.
— Кой знае колко пари дават за пиене твоите приятелки — рече тя и отпи.
„И изведнъж на иконома му прилоша. Само че той не бе убиецът. Само се преструваше“ — продължих аз в нейния стил.
— Нашият случай обаче не е такъв. Няма нито умение, нито съобразителност. Само мрак и много кръв.
— Значи тя се измъкна?
Кимнах.
— Засега. Изобщо не се е прибрала вкъщи. Сигурно си е имала скривалище, където да смени дрехите и външността си. В последно време тя живееше в постоянна опасност като моряците. Беше сама, когато дойде при мен. Без шофьор. Дошла е с някаква малка кола, която е оставила няколко преки по-нататък.
— Ще я хванат, ако наистина се потрудят.
— Не ставай глупава. Уайлд, районният прокурор, е на ниво. Работех при него едно време. Но дори да я хванат, после какво? Изправени са срещу двадесет милиона долара, прекрасно лице и адвокати като Ла Фарел или Рененкамп. Ще бъде ужасно трудно да се докаже, че тя е убила Мариот. Разполагат само с основателен на пръв поглед мотив и миналото й, ако изобщо успеят да научат за него. Тя навярно няма досие, иначе не би действувала по този начин.