— Трябва ли да се казват такива неща?
— Шекспирово влияние. Хайде да се поразходим. Но първо да пийнем по още едно.
— Вземи моето — рече Ан, стана и ми донесе недокоснатата си чаша. Застана пред мен с чаша в ръка, очите й широко отворени и плахи.
— Ти си чудесен. Толкова смел, решителен, а работиш почти за нищо. Всеки те халосва по главата, души те, удря те в ченето, тъпче те с морфин, но ти продължаваш да вървиш от трън, та на глог, докато не им видиш на всички сметката. Защо си толкова чудесен?
— Карай нататък. Изплюй камъчето — изръмжах аз.
Ан Райърдън каза замислена:
— Искам да ме целунеш, проклетнико!
40
Изминаха повече от три месеца, докато открият Велма. Не искаха да повярват, че Грейл не знае къде е и не й е помогнал да се измъкне. И така всяко ченге и вестникар в страната претършува всички места, където силата на парите можеше да я укрие. Но не парите я криеха. Оказа се, че тя се намирала на толкова лесно място, та после се чудеха как не са се сетили още в началото.
Една вечер един балтиморски детектив със зрителна памет, рядко срещана като розова зебра, се отбил в един бар, заслушал се в състава и се взрял в красивата чернокоса, черновежда певица на сантиментални песни, която пеела искрено. Нещо в лицето й накарало една струна в него да трепне и да трепти безспир.
Върнал се в управлението, извадил папката с търсените престъпници и я запрелиствал. Когато стигнал до снимката, която търсел, той я гледал дълго време. После нахлупил сламената си шапка, върнал се в бара и намерил управителя. Отишли отзад при съблекалните и управителят почукал на една от вратите. Не била заключена. Ченгето блъснало управителя, влязло и заключило след себе си.
Трябва да е подушил марихуаната, която тя пушела, но тогава не обърнал внимание. Тя седяла пред трикрилото огледало, взирайки се в корените на косата и веждите си. Нейните собствени вежди. Ченгето пристъпило с усмивка и й подало полицейското й досие.
Тя сигурно се е взирала дълго в лицето на снимката, както и ченгето в управлението. През това време е могла сума ти неща да премисли. Ченгето седнало, кръстосало крака и запалило цигара. Имал набито око, но бил едностранчиво специализиран. Дори не познавал достатъчно жените.
Накрая тя се изсмяла леко и рекла:
— Хитрец си ти, фанте. Мислех си, че имам глас, който ще се помни. Един приятел веднъж ме познал по гласа само като ме чул по радиото. Но аз пея в този състав вече цял месец — два пъти седмично по радиото — и никой не се досети.
— Не съм чувал гласа ти — рекло ченгето и продължило да се усмихва.
Тя рекла:
— Струва ми се, че можем да се споразумеем. Както знаеш, може сума ти пара да падне, ако пипаш, както трябва.
— Няма да стане — рекло ченгето. — Съжалявам.
— Да вървим тогава — рекла тя, станала, сграбчила чантата си и взела палтото си от закачалката. Пристъпила до него, за да й държи да го облече. Той се изправил и й го държал като истински джентълмен.
Тя се извърнала, измъкнала пистолет от чантата си и го простреляла три пъти през палтото.
Имала още два патрона в пистолета, когато разбили вратата. Стигнали до средата на стаята, преди да стреля. Стреляла два пъти, но вторият изстрел трябва да е бил по инерция. Хванали я, преди да се строполи на пода, но главата й вече била увиснала безжизнено.
— Ченгето умря на другия ден — рече Рандал, когато ми разказваше. — Говореше от време на време. Ето как разбрахме за марихуаната. Не разбирам защо е билтолкова небрежен, може би наистина е имал намерение да се споразумее с нея. И това ще да му е размътило главата. Разбира се, не ми се ще да мисля така за него.
Казах, че ми се струва да е било точно така.