Юън се надигна и отвърна на усмивката ми.
— Здрасти, пич, какво правиш тук? — Той посочи към съседния стол.
Седнахме и тъй като беше домакин на срещата, Юън трябваше да предложи прикритието.
— Тъкмо пристигам от Белфаст да те видя преди да отлетиш обратно за Лондон. — Стари приятели от училище. Приятно е да разбереш, че и двамата сте измислили една и съща история.
— Къде са те? — казах аз, сякаш питах за семейството му.
— Моята половинка си тръгна и барът е твой. Мини отдясно на телевизора. Двамата седят — единият е с дънково яке, другият с черно кожено сако. Кер е отдясно. Сега се казва Майкъл Линдзи. Макгиър е Морган Ашдаун.
— Регистрираха ли се?
— Да. Носят само ръчен багаж.
— За две седмици във Вашингтон?
— Имат само сакове.
— И не заминават за другаде?
— Не, изглежда пътуват за Хитроу.
Отидох да взема две кафета.
Можех да се закълна, че са единствените ирландци на бара, защото всички други носеха пуловери и пиеха огромни количества от онази черна течност. Тези двамата бяха на будвайзер и гледаха футбол. Пушеха цигари за десетима и ако бяха в някой бар в Лъндъндери, щях да ги помисля за нервни, но „Еър Лингъс“ забранява пушенето по време на полет и тези момчета очевидно се мъчеха да си наваксат преди да се качат на самолета.
И двамата много приличаха на туристи — гладко избръснати, с чисти коси, не бяха нито навлечени като бизнесмени, нито разголени като мърлячи. Изобщо бяха толкова незабележими, че човек не би им обърнал внимание, което показваше, че са много опитни. И това беше проблем. Ако изглеждаха нервни, щях да зная, че са второ или третодивизионни играчи — лесна работа. Но тези момчета сто процента бяха от първата лига.
Навсякъде имаше хлапета, който се гонеха и викаха. Майките на двегодишните крещяха след тях, които бяха открили, че имат крака и сновяха из терминала. Но колкото повече шум и движение, толкова по-добре за нас. Седнах с кафетата. Исках да получа от Юън колкото мога повече информация преди да се качат на самолета.
Сякаш прочел мислите ми, той каза:
— Прихванах Макгиър от Лъндъндери. Отиде в офиса на Шин Фейн3 на „Кейбъл Стрийт“, където навярно е получил инструктаж. После замина за Белфаст. Нашите се опитаха да използват подслушвателно устройство, но нямаха никакъв късмет. Всъщност, нямам какво друго да ти кажа. Тук са от около два часа. Платиха за билетите с кредитна карта, като използваха фалшивите си имена. Прикритието им е добро. Дори си сложиха етикетите на багажа. Очевидно искат всичко да е както трябва.
— Къде ще отседнат?
— Нямам представа. Всичко става в последния момент, а покрай Великден е много натоварено време. Във Вашингтон има десетина хотела, свързани с „Върджин“, и сигурно ще се настанят в някой от тях — нямахме време да проверим.
— Това ли е всичко? — попитах аз.
— Останалото е твоя работа. Не зная с какво ще пътуват от летището, но очевидно отиват в града, мой човек. — С това въпросът бе приключен, поне що се отнасяше до Юън. Беше време да поговорим за друго. — Още ли се виждаш с Кев?
Напълних си устата с кафе и кимнах.
— Да, в момента е във Вашингтон, добре е. Хлапетата и Марша — също. Видях ги преди около четири месеца. Бяха го повишили и тъкмо си беше купил голяма къща. Шефско жилище.
Юън се ухили и с бялата пяна по горната си устна ми заприлича на Дядо Коледа. Самият той живееше във фермерска къща с каменни стени насред пустошта в Черната планина в Уелс. Най-близкият му съсед се намираше на повече от три километра от другата страна на долината.
— На Марша й харесва във Вашингтон — казах аз. — Никой не се опитва да й простреля дупки в колата.
Втората жена на Кев, Марша, беше американка. След като той напусна Полка, двамата се пренесоха в Щатите и Кев постъпи в БН. Имаше три големи деца от първия си брак и две от този, Кели и Аида.
— Мързеливия Пат още ли е там?
— Да, струва ми се, но нали знаеш какъв е: ту се захване с едно, ту с друго. Кой го знае какво прави сега.
В продължение на две години Пат се беше грижил за семейството на арабски дипломат във Вашингтон. Всичко вървеше добре — даже му дадоха апартамент, но накрая децата пораснаха достатъчно, че да не се нуждаят от него. Дипломатът се върна в Саудитска Арабия, а той започна да се шляе без работа. Всъщност, за тези две години бе натрупал толкова много пари, че нямаше защо да бърза.
3
Ирландска националистическа организация, основана около 1905 г., днес политическо крило на ИРА. — Б.пр.