Веднага щом влязохме в стаята, аз включих телевизора за Кели и телефонирах на рум сървиза. Всички бяхме гладни.
Юън вече бъбреше с Кели. Тя очевидно се радваше да поговори с някой друг, даже да беше възрастен, при това мъж. Това бе добре — двамата завързваха връзка и момичето се чувстваше спокойно с него.
Донесоха храната: за Кели — бургер с телешко и пържени картофки, два двойни сандвича — за нас.
— Ще те оставим да се нахраниш на спокойствие — казах й аз. — Ще влезем в банята, защото ти гледаш телевизия, а аз искам да поговоря с Юън за някои неща. Става ли?
Тя кимна с пълна уста.
Юън се усмихна.
— Доскоро, Кели. Остави ни по някое и друго картофче.
Влязохме в банята заедно с кафетата и сандвичите си. Шумът на телевизора замлъкна в мига, в който затворих вратата.
Започнах да му разказвам историята. Юън внимателно слушаше. Видимо се разстрои заради Кев и Марша. Стигнах до момента, в който Лутър и сие ни спипаха и той ме прекъсна. Вече бе седнал на ръба на банята.
— Копелета! Кои бяха? Мислиш ли, че са същата група, която е очистила Кев?
— Навярно. — Седнах до него. — Кев е познавал тримата, които са го убили. Кели потвърди, че Лутър е работел с него. После пък и онзи телефонен разговор, когато Кев ми спомена, че работел по нещо…
— Значи смяташ, че е бил Лутър.
Кимнах.
— Кой знае къде се вмества в картинката, но предполагам, че е от БН и също е корумпиран. Изглежда неколцина от бюрото са се огънали и работят за наркопари. — Разказах му за убийството на Макгиър и онова, което бях открил на дискетата, след като Де Сабатино отвори графичните файлове.
Юън разбра.
— Значи всичко е свързано с това, че ВИРА внася наркотици в Европа, така ли? За да запазят пътя отворен, те са имали нужда от хора, които да стоят зад тях, и са ги принуждавали с шантаж и заплахи. Ами Макгиър — каза ли нещо?
— Нито дума. Знаеше, че така или иначе ще умре.
— А онзи тип, Де Сабатино? Той има ли копие на информацията?
Изсмях се.
— Знаеш, че няма да ти го кажа. Оперативна сигурност, приятел, оперативна сигурност!
— Естествено — сви рамене той. — Просто полюбопитствах.
Обясних му какво съм открил в дома на Кев. Юън мълчеше. Просто седеше и обмисляше казаното. Изведнъж се почувствах изтощен, сякаш бях предал щафетата на Юън и всичко, което ми се беше случило през последните десет дни, най-после взимаше своето.
Вдигнах очи към него. Той също изглеждаше изчерпан.
— В онова, което твърдиш, мога да открия само едно нещо, което не се връзва.
— Какво, приятел?
— Естествено е колумбийците да предвидят, че бомбата ще доведе до повишена охрана на Скалата и ще затрудни внасянето на наркотици.
— Било е предупреждение за всички онези, които може да не са искали да позволят бизнесът да продължи. Единственото ми желание е да предам информацията на Симъндс и да си измия ръцете.
— Ще ти помогна с каквото мога. — Той разпечата пакет „Бенсън Хеджис“. Очевидно пак бе пропушил. Изправих се и се отдръпнах от него.
— Не искам да те замесвам директно. Кев, Пат и аз бяхме прецакани — но ще ми дотрябваш, ако нещата тръгнат на зле.
— На линия съм.
Усетих мириса на сяра от кибритената му клечка. Той се усмихна, когато започнах да махам с ръце пред лицето си. Знаеше, че мразя това. Някои неща не се променят даже при извънредно напрежение.
— Утре следобед би трябвало да получиш копията на файловете — казах аз. — Ако с мен или Симъндс се случи нещо, всичко ще зависи от теб. — Двамата вече бяхме обгърнати в облак дим. Всеки момент щеше да се включи алармата.
— Няма проблеми, приятел — тихо произнесе той със своя много бавен, много спокоен, много пресметлив глас. Ако съобщиш на Юън, че е спечелил националната лотария, той би отвърнал: „Това е чудесно“, и после би продължил да подрежда монетите си или да сгъва чорапите си.
— Колко копия на дискетата има, освен онези, които ми пращаш?
— Няма да ти кажа, приятел. Не ти трябва да знаеш!
Той се усмихна. Беше наясно, че по този начин го предпазвам.
— Още нещо — казах аз. — Не искам да водя Кели със себе си на срещата със Симъндс. Последния път, когато се чухме, не беше много доволен от мен. Ако нещо се прецака, не искам тя да се окаже на огневата линия. Ти си единственият, на когото мога да я поверя. Само за една нощ, може би за две. Ще го направиш ли?