Той отново не отговори.
Нещата нещо не се връзваха.
О, мамка му!
Почувствах се така, сякаш пак са ме ударили с онзи пожарогасител по тила. Защо не се бях сетил за това? Тътенът на товарния влак вече заглъхваше в далечината. Тишината на ранното утро се завръщаше.
— Ти си знаел за всичко това, нали?
Никакъв отговор. Той продължи да крачи.
Кой ни бе информирал, че гибралтарската бомба ще бъде взривена с дистанционно управление? Симъндс, който играеше ролята на Алфа. Защо не се бях сетил за това по-рано?
Заковах се на място. Той продължи напред.
— Това не се отнася само до американците и ВИРА, нали? Става дума за нещо много по-голямо. И ти участваш в него, нали?
Около последните арки имаше по-скоро промишлени, отколкото търговски обекти — авторемонтни работилници, тенекеджийници и складове, пред повечето от които бяха паркирани фирмени микробуси. Двайсетина метра наляво се беше прострял тревист участък, следван от равен терен. Навсякъде около нас се виждаха метални контейнери за боклук и големи червени камиони за смет с жълти предупредителни светлини на покрива.
Той се завъртя и направи няколко крачки обратно към мен. За първи път се гледахме очи в очи.
— Ник, струва ми се, че трябва да проумееш нещо: ти ще ми дадеш цялата информация — и наистина имам предвид цялата. Не мога да поема риска да циркулират други копия.
На лицето му се бе изписало изражението на гросмайстор, който се кани да направи решителния си ход. Шокът и ужасът, изписали се върху моето лице, бяха съвсем явни.
— Ние не бяхме съгласни с твърдото решение на американците да те убият, но не трябва да се съмняваш, че ако се наложи, ще те премахнем.
— Вие ли?
— Става дума за нещо много по-голямо, отколкото си мислиш, Ник. Ти си интелигентен, трябва да разбираш търговските и политическите последствия от примирието. Разкриването на онова, което е на дискетите, ще забърка много по-голяма каша, отколкото можеш да си представиш. Много жалко за Кевин и семейството му, признавам. Когато ми каза какво е открил, аз наистина се опитах да уговоря американските си колеги да действат по-фино.
Значи затова ми бяха наредили така внезапно да се върна в Кралството… След разговора си с Кев, Симъндс бе искал да се махна от Щатите, при това бързо, за да не успея да се чуя с приятеля си или пък да попреча на убийството му.
Помислих си за Кели. Поне тя беше в безопасност.
Той сякаш прочете мислите ми.
— Ако не ми дадеш цялата информация, ние ще убием детето. А после ще премахнем и теб — след като измъкнем каквото ни трябва. Не бъди наивен, Ник. Двамата с теб сме еднакви. Тук няма място за чувства, това е бизнес, Ник, бизнес. — Симъндс бащински ме погледна. — Ти наистина нямаш никакъв избор.
Опитах се да се съпротивлявам.
— Между другото, Юън ти праща съжаленията си и казва, че е успял да уреди телевизор за спалнята й. Повярвай ми, Ник, той ще я убие. Предпочита финансовата изгода.
Бавно поклатих глава.
— Помисли си. Кой първи потърси връзка?
Прав беше. Юън ме бе потърсил. Симъндс командваше парада, Юън държеше пръста си на спусъка. Но аз продължавах да се съпротивлявам.
Той разкопча сакото си и извади от вътрешния си джоб мобифон.
— Нека Юън ти обясни, и без това очаква да му позвъня.
Симъндс включи мобифона и се приготви да набере номера. Докато гледаше към дисплея, той се усмихваше.
— Ето как те откриха американците. Хората си мислят, че мобифонът може да се засече само когато се използва, но не е така. Стига да е включено, това нещо представлява миниатюрно устройство за следене, даже да не разговаряш по него. Ужасно удобно е.
Той набра номера си.
— Когато ги прецака при Лортън обаче, единствената ни възможност беше да те оставим да се върнеш в Кралството. Налагаше се да разбера какво си открил. И още нещо — много се радвам, че лечението ти от рак е било успешно.
Мамка му! Даже не бе споменал за подстрижката ми. Просто вече знаеше. Ами Юън? Той разполагаше с достатъчно информация, за да го спомене. Чувствах се адски гадно, че използва уменията си срещу мен.
Симъндс се усмихна. Беше ме хванал за топките.
— Ник, пак ще повторя: наистина ми трябват всички дискети. Иначе детето ужасно ще страда — това няма да ни достави удоволствие, но залогът е огромен.