Видях табела, съобщаваща: „Нюпорт, 110 км“. Шофирах като луд, струваше ми се, че съм изминал поне петдесет километра, после видях нова табела: „Нюпорт, 100 км“. Чувствах се така, сякаш тичам на място, при това потънал до пояс във вода.
Тялото ми се успокои достатъчно и отново започнах да изпитвам болка. Тилът ми бе в отвратително състояние. Кръвта беше спряла, но раната под окото започваше да се подува и да ми пречи да виждам.
Този скапаняк Юън! Приятелят, на когото се доверявах години наред. Изпитвах почти физическа болка при мисълта за него. Чувствах се вцепенен. Чувствах се опустошен. След време тази вцепененост навярно щеше да се превърне в гняв, мъка или нещо друго, но това щеше да е по-късно. В момента си представях единствено лицето на Кели, когато влакът потегляше от гарата, и усмивката на Юън.
Къде щях да отида после? Ония типове не биха се опитали да ми направят каквото и да е, защото знаеха, че файловете са в мен. Ако планът успееше, пратката за Юън щеше да си остане в куриерската агенция, защото нямаше да има на кого да я предадат. Убийството на Симъндс щеше да бъде скрито, независимо по какъв начин. Ако някой усърден полицай започнеше да се приближава към истината, щяха да го очистят. Джон Стоукър не беше първият, с когото се бе случило това, нямаше да остане и последният.
Вече ми беше ясно защо всеки път, щом започнеха мирни преговори, ВИРА или някой, който твърдеше, че представлява ВИРА, убиваше войник или полицай, или пък взривяваше бомба в Кралството. Защото трябваше да поддържат Хаоса.
От нашата страна имаше много хора, които печелеха от конфликти като този в Северна Ирландия. Провинцията навярно има най-добре платените полицейски сили в Европа, ако не и в света. Ако си техен шеф, ти си длъжен да твърдиш, че искаш войната да свърши, но всъщност командваш огромни сили и разполагаш с неограничени средства и власт. В полицията съществуват миниимперии, възникнали единствено заради Хаоса, и всяка от тях получава всички материали и хора, които поиска, за да се бори срещу тероризма.
Даже да си двайсет и четири годишен полицай, женен и с две деца, защо ти е Хаосът да престане? Получаваш достатъчно, за да се радваш на висок стандарт, да имаш хубава къща и да почиваш в чужбина. Защо ти е да искаш мир и съответно — безработица?
Британската армия също не желае край на Хаоса. Провинцията представлява фантастично опитно поле за проверка на оборудването и за учения — а и това означава армията да получава още по-голямо парче от баницата. Всяка година тя трябва да оправдава бюджета си и да се бори с флота, който иска средства за подводни лодки „Трайдънт“, както и с военновъздушните сили, които вдигат врява, че трябвало да им купят „Юрофайтър 2000“ или поне да заменят онзи летящ ковчег „Торнадо“. Докато Северна Ирландия е на дневен ред, армията може да говори за „оперативна неотложност“ — и никой не би оспорил необходимостта от средства за борба срещу тероризма. Що се отнася до обикновените войници, тях ги блазни възможността да прекарват по шест месеца на година в Северна Ирландия срещу по-висока заплата, безплатна храна и квартира. В края на краищата, нали са постъпили в армията, за да участват в операции — същото бях правил и аз и си бях мислил, че е страхотно.
Британската промишленост губеше от примирието огромни печалби. Големите производители на оръжие разработваха оборудване, предназначено специално за силите за сигурност и правеха цели състояния от оперативните условия. Чуждестранните клиенти с готовност купуваха проверена в Северна Ирландия стока. Нищо чудно, че конфликтът беше превърнал Великобритания в една от трите най-големи износителки на оръжие в света, което се отразяваше благотворно на търговския ни баланс.
Сега знаех защо Макгиър, Фаръл и Савидж е трябвало да умрат: заради Енискилън; заради реакцията срещу ВИРА; заради хората, които се подписваха в съболезнователните книги; заради американските ирландци, които бяха прекратили даренията си. Очевидно съществуваше действителна опасност от период на диалог и примирие. Симъндс и неговите приятелчета не можеха да допуснат това. Трябваше да създават мъченици, за да поддържат Хаоса.
Ами аз? Навярно бях просто незначителен дефект в иначе добре смазаната машина. А Северна Ирландия сигурно беше само една от графите във фирмените им сметки. Доколкото знаех, тези типове също бяха провокирали убийствата и безредиците в Хеброн, бяха вдигнали хърватите срещу сърбите и дори бяха уредили убийството на Кенеди, защото искаше да сложи край на Виетнамската война. Както бе казал Симъндс, това си е просто бизнес. Не можех да направя нищо, за да ги спра. Но в момента това не ме интересуваше. Имаше ли някакъв смисъл? Бях успял да отмъстя единствено за смъртта на Кев и Пат.