— До всички, до всички. Край на операцията, край на операцията! Ръководството не е под наш контрол! Край на операцията! Голф, потвърди съобщението.
Почти можех да чуя мислите му. После прозвуча не съвсем правилният отговор на Кев.
— Кво става, мамка му? Обясни ми кво става!
Шефът на бюрото се включи в мрежата.
— Чакай… чакай… — Звучеше напрегнато. Отдалеч глухо се носеха други гласове. — До всички, до всички, тук е Алфа. Полицията се нуждае от нова идентификация. За да са сигурни. Голф, потвърди съобщението.
Какво искаха, официално да се запознаят с обектите ли? „Здрасти, аз съм Шон, бомбаджия и убиец от ИРА, обичам да пътувам и да работя с деца.“
Ако не се задействахме скоро, имаше опасност ония типове да преминат испанската граница и да ги изпуснем.
Алфа се върна в мрежата.
— До всички. Експертът по огнестрелното оръжие отива да провери автомобила. Делта, искаме потвърждение.
Щракнах два пъти. Очевидно споровете в оперативния център продължаваха — полицията притискаше шефа — и се носеше шум като от маймунски купон.
Буквално след минути щяха да пресекат границата. Сега бях от отсрещната страна на пътя. Исках поне да се движа успоредно с тях, така че пак да виждам лицата им. Трябваше отново да потвърдя самоличността на играчите и после да продължа да ги следя. Включих се в мрежата.
— Ясно. Потвърждавам, Браво Едно, Браво Две и Ехо Едно танцуват отдясно по Червен Едно към Син Шест.
За да оставя между себе си и играчите естествена дистанция, се наведох и се престорих, че завързвам връзките на едната си маратонка. Петлето на 9–милиметровия ми браунинг силно се заби в ребрата ми. Кобурът беше скрит в джинсите ми и ако разтворех черното си найлоново яке, щеше да се вижда само дръжката му. Предпочитам пистолетът ми да е отпред. Мнозина от момчетата си носят патлаците отстрани, но аз не можах да свикна. Щом си намериш положение, което ти допада, не го променяй: някой ден можеш да загазиш, да понечиш да измъкнеш пистолета, а него да го няма — да е още няколко сантиметра надясно. И тогава си мъртъв.
От дръжката на браунинга стърчеше разширен пълнител с двайсет патрона. На колана си носех и три стандартни с по тринайсет патрона. Е, ако петдесет и девет патрона не биха ми свършили работа, навярно трябва да се замисля да си изкарвам прехраната по друг начин.
Алфа остави мрежата отворена. Сега съвсем ясно долавях напрежението в гласа му. Наоколо звъняха телефони и бе пълно с хора.
— Майната му на оперативния център! — внезапно се обади Голф. — Продължаваме, докато някой някъде не вземе шибаното решение. Лима и Зулу, можете ли да минете напред по Син Шест?
Зулу отговори и за двамата. — Лима беше останал без дъх.
— Зулу и Лима. Ние… можем да го направим.
— Ясно, действайте и ми кажете, когато стигнете.
Кев смяташе да минат оттатък болницата на Син Шест, за да пресрещнат обектите. Зулу и Лима тичаха с всички сили, за да ги изпреварят, и не им пукаше кой ги е видял, стига играчите да не забележеха нищо. Все още нямахме картбланш. Мамка му, какво щяхме да правим, ако минеха границата?
Кев се включи в мрежата.
— Алфа, тук Голф. Трябва да се задействаш, иначе ще ги изтървем. Какво искаш да правим ние?
Алфа незабавно реагира:
— Голф, чакай, чакай…
Все още можех да чуя шума около него: разговори, телефонен звън, викове.
Всички мълчаха в очакване на Алфа.
— Чакай… чакай…
Единственото, което чувах в момента, бе шумът около Алфа и бавното пулсиране в главата ми. Настъпи сякаш неестествена тишина. Най-после разбрах, че някой взима решение. Беше гласът на Симъндс — много ясен глас, с който не можеш да спориш.
— Кажете им, че могат да продължат.
— До всички, до всички. Тук Алфа. Поех командването. Поех командването. Голф, потвърди съобщението.
Кев се включи и вместо потвърждение, изтърси:
— Да не си мислиш, че ще ти благодаря за това? До всички! Ако стигнат до летището, ще ги хванем там. В противен случай — действайте по моя заповед. Зулу и Лима, какво става?
— В момента сме на пресечката на Син Девет. Можем да ги хванем на Син Девет. — Това беше краят на „Мейн Стрийт“ и началото на „Смит Дориен Авеню“, главния път за Испания. Играчите бяха само на неколкостотин метра от границата.
— Ясно. Делта, потвърди — обади се Голф.
— Тук Делта, ясно. Продължавам да следя Браво Едно, Браво Две и Ехо Едно отдясно по Син Шест към Син Девет. Сега сме приблизително по средата.