Выбрать главу

Кабъл стиска устни.

— След онова, което майка ти каза за експлодиралия му мозък, силно се съмнявам, че ще се случи.

Джейни въздиша тежко и тръгва отново към двойната врата, Кабъл я следва.

— Добре тогава.

Бута едното крило и проверява дали има отворени врати от двете страни на коридора, като прави оглед на цялото пространство, както по времето, когато работеше в старческия дом „Хедър“. Слава богу, повечето са затворени и днес Джейни не се натъква на никакви сънища.

Приближава се към регистратурата, този път по-уверено.

— За Хенри Фейнголд, моля.

— Само ако сте от семейството — изрича със заучен тон болничният служител. На табелката с името му пише „Мигел“.

— Аз съм дъщеря му.

— Хей — казва той, като я разглежда по-внимателно, — ти не си ли момичето под прикритие?

— Да, аз съм. — Джейни се опитва да не трепери видимо.

— Гледах те по новините. Добре си се справила.

Джейни се усмихва.

— Благодаря ти. Е… коя е стаята?

— Стая триста и дванайсет. В дъното на коридора, вдясно. — Мигел посочва към Кабъл. — А ти?

— Той… — отговаря Джейни вместо него. — Ние… Заедно сме.

Сестрата поглежда Джейни.

— Ясно. Значи ти е… брат?

Джейни издиша с облекчение и се усмихва благодарно.

— Да.

Кабъл кимва мълчаливо, сякаш за да потвърди пред Мигел, че ще се държи добре, въпреки че няма каквато и да било връзка, с когото и да било наоколо.

— А можете ли да ми кажете в какво състояние е?

— Не е в съзнание, мила. Доктор Минг ще трябва да ти обясни подробностите. — Мигел поглежда Джейни съчувствено. С поглед, който казва: „Нещата не са добре.“

— Благодаря — промърморва Джейни. Тръгва надолу по коридора, Кабъл я следва плътно. И когато отваря вратата…

Непоносим шум. Прилича на пищящия звук на недобре настроено радио, увеличено докрай. Джейни се свлича на колене и притиска ушите си с ръце, макар да знае, че това няма да помогне. Ярки цветове я връхлитат; гигантски квадрати лилаво и червено, плисва я жълта вълна, толкова непоносимо жълта, че почти изгаря очите й. Опитва се да каже нещо, но не може.

Няма на кого. Заобиколена е само от нечовешко пищене и ослепителни цветове. Болезнено, лишено от чувства и емоции подлудяващо бучене. Джейни никога не е чувала подобно нещо в живота си.

С огромно усилие се концентрира и прави всичко, на което е способна, за да се изтръгне. Точно когато вече усеща как се измъква, сцената сякаш примигва и се променя. За части от секундата вижда жена, права, в огромна тъмна стая, и мъж, седнал на стол в ъгъла, които мигом се изпаряват, щом Джейни успява да затвори вратата към този кошмар.

Джейни укротява дишането си и когато отново е в състояние да вижда и да усеща крайниците си, разбира, че стои на четири крака пред вратата на стаята. Кабъл е до нея и шепти нещо, но тя не го чува. Взира се втренчено в плочките на пода, обхваната от подозрението, че този кошмар и този хаос е възможно да имат нещо общо с ада.

— Добре съм — казва на Кабъл, докато бавно се вдига на крака и изтупва невидимите прашинки, полепнали от пода върху голите й колене.

Изправя се. Обръща се.

Поглежда към източника на кошмара и чак тогава го вижда.

Мъжът, който е неин родител. Чието ДНК носи тя.

Джейни вдишва шумно. Ръката й бавно се насочва към устните и тя отстъпва назад. Очите й се разширяват от ужас.

— О, боже мой — прошепва. — Какво, по дяволите, е това?

Какво по дяволите е…

Все още петък, 4 август 2006

11:40

Кабъл обгръща раменете на Джейни. Но дали за да я подкрепи, дали за да й попречи да избяга от стаята, тя не знае. Все едно й е. И без това е прекалено ужасена, за да помръдне.

— Прилича на кръстоска между Капитан Пещерняк1 и терорист — прошепва.

Кабъл кимва бавно.

— Ужас. Каква дивашка грива, малко в стил Алис Купър. — Той се обръща към Джейни и пита съчувствено: — Е, какъв беше сънят?

Джейни не може да отмести поглед от слабичкия, буйно окосмен мъж в леглото. Заобиколен от апарати, от които нито един не е свързан с тялото му или включен в мрежата. Няма гипс, няма превръзки. Без марли, без бели лепенки.

Само едно лице с изписана на него безкрайна агония.

Поглежда Кабъл и отговаря на въпроса му:

вернуться

1

Анимационен герой, пещерен човек. — Б.р.