— Дори не съм сигурна, че беше сън. Беше по-скоро не-сън. Както… когато гледаш телевизия и кабелната спре. Тогава се появява онзи непоносим постоянен пищящ звук, само дето тука беше и с непоносими децибели.
— Странно. А имаше ли черно-бели снежинки?
— Не, имаше цветове. Подобие на гигантски струи от ярки цветове — лилаво, червено, жълто. Триизмерни цветни стени, които се движеха и ме нападаха, съединяваха се и се затваряха около мен, толкова ярки, че не издържах. Беше отвратително.
— Радвам се, че се измъкна.
Джейни кима.
— Накрая за частица от секундата стените изчезнаха и видях някаква жена, в дъното, но беше твърде късно, за да различа нещо конкретно. Вече излизах. Но може би щях да зърна малък проблясък от истински сън.
— Можеш ли да се върнеш?
— Не знам, никога не съм опитвала — отвръща тя. — Може би, ако изляза, затворя вратата и вляза отново. Но не мисля, че имам желание пак да го правя, разбираш ли?
Кабъл кимва. Прави крачка към леглото. Вдига медицинския картон, който виси преметнат от външната страна на таблата. Разучава го съсредоточено за момент, отгръща първата страница и разглежда следващата. Подава го на Джейни.
— Не са ми много ясни тези неща. Искаш ли да видиш за какво става дума?
Джейни взема картона неуверено с усещането, че навлиза в чуждо пространство. Но все пак го прочита. Прави усилие да дешифрира терминологията. Но дори и с опита от старческия дом не схваща кой знае колко.
— Хм. Изглежда, са открили лека мозъчна активност на редки интервали.
— Лека? Това добре ли е? — Кабъл звучи загрижено.
— Не мисля — казва Джейни. Връща картона обратно.
— Може ли да ни чуе? — шепне Кабъл.
Джейни замлъква. И също започва да шепти:
— Възможно е. В старчески дом „Хедър“ нарочно се обръщахме на висок глас към пациентите в кома, сякаш можеха да ни чуят. Препоръчвахме и на семействата им да го правят. За всеки случай.
Кабъл преглъща шумно и поглежда Джейни, езикът му внезапно се е парализирал. Побутва я и кима към леглото.
Джейни се намръщва.
— Не ме пришпорвай — прошепва.
Поглежда към мъжа. Приближава се. Силен трепет преминава през нея и тя спира само на крачка от голямата кафява мечка, която представлява нейният баща. „Ами ако само се преструва и изведнъж скочи отгоре ми?“ Джейни пак се разтреперва.
Вдишва дълбоко и за момент се превръща в Джейни Ханаган, агент под прикритие. Оглежда малко по-отблизо нещастната физиономия на Хенри. Под цялата тази дълга черна четина лицето му е грубо. С белези от шарка. Джейни се чуди дали на него дължи случайните си пъпки. Косата му на места е по-гъста, на други по-рехава — сякаш цели кичури са били изтръгнати от скалпа. Тук-таме се вижда дори кожа. Покрита с червени драскотини.
Разглежда ръцете му. Ноктите са чисти, но изгризани до кръв. Личат засъхнали корички. Стърчащите от болничната нощница косми по гърдите му също са с неравномерна гъстота, но определено са по-сиви от тези на главата. Цветът на кожата му е сивкаво-бял, сякаш никога не е виждал слънце, но затова пък ръцете му са с лек фермерски тен.
— Какво, за бога, може да ти се е случило? — прошепва тя, повече на себе си, отколкото на него.
Той не помръдва. И все пак, агонията, изписана на лицето му, е, меко казано, тревожна. Чуди се дали онзи шум продължава да бучи в главата му.
— Трябва да е доста болезнено — промърморва.
После рязко се обръща към Кабъл.
— Много е странно — произнася само с устни. Посочва вратата. Кабъл кимва и излизат. Затварят вратата. — Прекалено странно — казва отново тя, този път на глас. Това е повече, отколкото може да понесе. — Да тръгваме. Просто да… потренираме или да се помотаем, или да обядваме, или каквото и да е. Трябва да се разсея, да освободя ума си от този човек.
12:30
Отиват в грил бара „При Франк“ и се натъкват на половин дузина ченгета, които тъкмо се канят да си тръгват.
— Върнахте се от почивка по-рано, защото ви липсвахме, а? — дразни ги Джейсън Бейкър.
Джейни го харесва.
— Ще ти се. Малка семейна криза, непредвидена. Но вече всичко е наред — отвръща тя с безгрижен вид.
Кабъл и Джейни сядат на бара за един бърз обяд. Джейни получава безплатен млечен шейк, заради това че е момиче, работещо към наркоотдела в полицията.
Не всичко е толкова зле.