13:41
Джейни плъзва гладкия си крак надолу по косматия прасец на Кабъл.
Пръстите им си играят невинно, докато двамата работят в приземния етаж на Кабъл. Джейни търси видове мозъчни заболявания и травми в „Доктор Уеб“, но не стига доникъде — твърде много са, за да стесни кръга.
Кабъл пуска името Хенри Фейнголд в Гугъл.
— Е, — казва. — Няма информация за Хенри Фейнголд във Фийлдридж, Мичиган. Намерих някакъв писател с доста произведения с това име, но като че ли не е същият човек. Каквото и да прави — каквото и да е правил — баща ти, за да си изкарва хляба, няма го в интернет. Или поне не с истинското му име.
Джейни затваря лаптопа. Въздиша.
— Невъзможно е, няма как да се добера до него, колкото и да се опитвам. Чудя се защо нищо не правят в болницата?
— Може да няма здравна застраховка — казва Кабъл тихо. — Не че съдя по вида му, но очевидно не е изпълнителен директор на корпорация.
— Вероятно си прав. — Джейни затваря очи. Отпуска глава на рамото на Кабъл. Мисли си за двойката, чиито гени носи. Майка й — изпита от алкохола развалина, с мазна, сплъстена коса, състарена и невротична, малко над трийсетте, и баща й — откачена кръстоска между Рупърт от „Сървайвър“ и Хагрид от „Хари Потър“. — Кейб, как изобщо издържаш, като си помислиш, че след петнайсет години ще бъда напълно сляпа и недъгава? Боже мили, що за семеен цирк на уродите сме.
— Защо толкова те интересува как ще изглеждаш? — Гали бедрото й. — Ти винаги ще си красива за мен. — Казва го спокойно, но Джейни усеща притеснението в гласа му.
— Все пак и двамата са толкова противни.
Кабъл се усмихва. Оставя лаптопа си на пода, взема този на Джейни от скута й и също го оставя на пода, после бавно я накланя назад, докато тя с кикот се отпуска по гръб. Той ляга върху нея, притиска я силно, както й харесва. Тя увива ръце около врата му и опира нос в неговия.
— Обичам те, малко противно гномче — казва Кабъл.
Почти изпитва болка от думите му.
— И аз те обичам, голямо белязано чудовище — казва тя.
Още повече я боли от собствените й думи.
Те се целуват.
Бавно, нежно.
Защото с правилния човек целуването понякога има вълшебна сила.
И все пак една мисъл не дава мира на Джейни. Трескаво се пита дали си струва да ослепее, след като съществува и друга алтернатива.
Ами ако Кабъл не се справи със страховете си да бъде с нея?
Това си е много страшно.
Сякаш той е слепият.
Лека-полека целувките затихват, Кабъл отпуска лице в трапчинката на врата на Джейни и обхожда с устни поруменялата й кожа.
— За какво мислиш?
— Освен за теб ли?
— Умница — отвръща Кабъл, широко усмихнат гъделичка с устни врата й и лекичко я ухапва. — Да, освен за мен. Ако изобщо е възможно да мислиш за нещо друго, разбира се.
— О — казва Джейни. — Ако имаше нещо друго, за което да мисля, то щеше да е за това как да се стегна и да се изправя очи в очи с майка си. — Разсеяно прибира кичур паднал над очите му. — Да се опитам да разбера какво е станало с тях, с мен, и какво трябва да правим сега с оня отшелник там.
Кабъл сяда и кима. После се изправя със сумтене. Издърпва и Джейни на крака.
— Да дойда с теб?
— Май ще е по-добре да го свърша сама. Но благодаря.
— Така и предположих. Звънни ми, става ли?
Шантаво, но телефонът на Джейни, точно в този момент, звъни.
— Кари е, трябва да я чуя. — Джейни праща въздушна целувка на Кабъл, докато се качва по стълбите и отваря капачето на телефона. — Кари!
— Хей, кучко, телефонът ми вече е зареден. Как се развива семейната сапунка днес? Добре ли си?
— Странно е, сбъркано е, но всичко е наред. Още веднъж ти благодаря, че се погрижи за майка ми. Страхотна си!
— Няма проблем. Все някой трябваше да разчисти квартала, нали?
— Ох, Кари, ама и ти си една! — въпреки всичко Джей-ни се смее.
— Е, знаеш къде да ме намериш, ако ти потрябвам — казва Кари. — Хей?
— Хей какво?
— Сгодена съм.
— Мооля?
— Стю ми предложи снощи.
— О, боже, какви ги дрънкаш, по дяволите! — казва Джейни. — И ти се съгласи?
— Очевидно, нали ти казах, че съм сгодена.
— Леле, Кари. Ти… сигурна ли си? Щастлива ли си?
— Да. Естествено, напълно! Сигурна съм, че Стю е този, с когото искам да бъда…
— Но?