— Но не го очаквах сега.
Джейни се прибира пеша от Кабъл и на ъгъла завива към Кари, вместо към къщи.
— У дома ли си?
— Да.
— Може ли да дойда?
— Много мило от твоя страна — казва Кари и в гласа й звучи облекчение. — Да, влизай. В моята стая, нали знаеш.
— Добре, чао.
Джейни затваря телефона и влиза. По-скоро нахълтва в стаята на Кари и се пльосва на леглото. Кари седи пред малка тоалетка с огледало и изправя косата си с преса.
— Е, казвай — любопитна е Джейни. — Имаш ли пръстен или не?
Кари се ухилва и протяга ръка.
— Странно ми е. Малко ме е срам, знаеш ли?
— Какво казва майка ти?
— Казва, че за мое добро ще е да не съм бременна.
Джейни изсумтява.
— Какво изобщо им има на вашите? Чакай — ти нали не си?
— Разбира се, че не! Боже, Джейнърс! Може и да нямам най-добрите оценки в училище, но не съм чак толкова тъпа. Знаеш, че си вземам хапчето. А неговият Джими не ме доближава без дъждобран, чаткаш ли? Нищо няма да мине през малката ми крепост!
— Добре, хубаво. Боже. — Джейни се смее отново.
— Да… но ти звучеше малко, като че ли не си съвсем сигурна.
Кари оставя пресата на тоалетката и въздиша.
— Искам да се омъжа за Стю. Наистина. Няма никой друг, а и той изобщо не ме притиска. Но говореше за дата, примерно следващото лято, да си взема първо годината в козметичното училище, и просто… не знам. Такова голямо нещо. Не искам да го прецакам.
Джейни мълчи и я оставя да си излее всичко. Странно е пак да е нормална и пак да си прекарва времето с Кари. Иначе няма нищо против двете да си споделят проблемите.
— Така де, това е, което ме мъчи. А при теб как е?
— Кари заглажда изправената си коса с някакъв мазен, лъскав козметичен продукт.
— Трябва да се прибера и да се опитам да разбера каква е тая работа с майка ми и с този Хенри. Нямам представа какво се случва. Трябва да я накарам да говори с мен.
Кари поглежда Джейни в огледалото и поклаща глава.
— Успех. Да говориш с майка ти, е все едно да говориш с оня Годо.
Джейни се смее. Обича Кари.
— Може пък просто да се напием заедно и да се сбием, както подобава на майка и дъщеря.
— Да. Звънни ми като започнете. Искам да ви гледам.
Джейни се усмихва и прегръща Кари.
— Добре, ще ти звънна.
Докато се прибира, Джейни си мисли, че идеята може и да не е толкова лоша.
Тя проговаря
16:01
Джейни поема няколко пъти дълбоко въздух, за да добие кураж, доколкото е възможно. Разбира се, ще се задоволи с това, с което разполага. Грабва кутия бира от хладилника, отваря я, отпива горчива глътка. Не е пила алкохол от онази вечер у Дърбин и тръпки я побиват.
Чака на дивана, надявайки се майка й сама да излезе.
16:46
Още чака. Бирата е свършила.
Взема нова. Пуска телевизора и гледа „Съдия Джуди“.
Сменя канала на някаква телевизионна викторина — съдиите събуждат неприятни спомени у Джейни.
17:39
„Но къде е тя, по дяволите?“ Явно ще трябва да влезе и да я извика.
Веднага щом се изпишка.
17:43
Джейни отваря вратата на Доротея с две кутии бира в ръка. Едната е предложение. Или може би подкуп. Но още с влизането рухва безпомощно на пода и изпуска металните кутии, заклещена в кошмара на майка си. Чува „пук“ и бълбукащ звук, и разбира, че поне една от кутиите се е спукала.
Шумът явно не е достатъчен, за да събуди Доротея Ханаган от пиянския й ступор. „Мамка му — мисли си Джейни. — Кошмар плюс алкохол — това не е добре.“
Завива й се свят, докато безуспешно се опитва да се измъкне от съня.
На опашка пред някаква сграда Доротея люлее плачещо бебе на ръце. Джейни знае, че бебето е самата тя — кой друг би могъл да бъде? Опашката се движи бавно, но сградата също се движи, отдалечава се, все повече и повече и чакането става безкрайно. Чакат пред приют или може би безплатна кухня. Джейни стои на улицата и наблюдава майка си, опитва се да привлече вниманието й. Може би този път ще успее да й помогне да промени съня си. „Погледни ме — призовава я мислено, полагайки усилия да се концентрира. — Погледни ме.“
Но сетивата на Джейни сякаш не са включени, не са достатъчно ефективни в този момент и Доротея гледа към нея, без да я вижда, а после отново обръща глава напред. Става все по-нетърпелива. Накрая Джейни отклонява поглед от майка си и го насочва към началото на опашката и към сградата. Там има две гишета.