Ярките цветове се блъскат в очите й, в мозъка, в тялото й. Пищенето сякаш разпръсква хиляди карфици, които се забиват във всяка пора на кожата й.
Джейни е в капан.
В капана на кошмара на някой, който не може да се събуди.
Не спира да търси изход, чувства, че се задушава. Че ако не се измъкне от тази какофония, сигурно ще умре. „Кейб! — крещи в съзнанието си. — Измъкни ме оттук!“
Но, разбира се, той не може да я чуе.
Събира всичката си енергия и се оттласква, бори се с такава ярост, че чак я боли. Когато кошмарът пак превключва на картината с жената, Джейни със сетни сили успява да се изтръгне от затвора си.
Бори се за въздух.
— Джейни? — гласът на Кабъл е нежен, но настоятелен.
Пръстът му се спуска от челото към бузата й, ръката му обхваща врата й, той я повдига и я пренася до стола.
— Добре ли си?
Джейни не може да говори. Не вижда. Тялото й е изтръпнало. Може само да кимне.
И тогава от другия край на стаята се чува шум.
Със сигурност не идва от Хенри.
Джейни чува как Кабъл изругава под нос.
— Добро утро — казва мъжки глас. — Аз съм доктор Минг.
Джейни се изправя, доколкото й е възможно в стола, с надеждата, че Кабъл стои пред нея, за да я прикрива.
— Здравейте — казва Кабъл. — Ние… аз… как е той днес? Току-що пристигнахме.
Доктор Минг не отговаря веднага и Джейни започва да се поти. „О, боже, той сигурно гледа мен.“
— Вие…?
— Ние сме му деца.
— А младата дама добре ли е?
— Нищо й няма. Това е наистина… — Кабъл въздиша и гласът му се губи. — … наистина емоционален момент за нас, разбирате ли? — Джейни знае, че той се бави заради нея.
— Разбирам — казва докторът. — Така е.
Зрението на Джейни започва да се възвръща и тя вижда, че доктор Минг преглежда медицинския картон. Той продължава:
— Може да се случи всеки момент, а може и да се задържи повечко дни така. Трудно е да се каже.
Джейни прочиства гърлото си и внимателно се накланя настрани в стола, така че да вижда покрай Кабъл.
— Той… в мозъчна смърт ли е?
— Хм? Не, изглежда, все още тече някаква лека мозъчна активност.
— Но какво всъщност му има?
— Не знаем точно. Може да е тумор, може би серия инсулти. А без операция е твърде вероятно никога да не разберем. Но в своята декларация за спешни случаи той е заявил, че не иска да му се прилагат животоспасяващи мерки, а пък и най-близкият му — вашата майка, предполагам — отказа да подпише за операция или каквато и да било друга процедура. — Съобщава го със състрадателен тон, което кара Джейни да го мрази.
— Е — казва тя, — той изобщо има ли застраховка?
Докторът пак проверява документите.
— Явно не.
— А каква е вероятността операцията да помогне?
Доктор Минг обръща очи към Хенри, сякаш е в състояние да прецени шансовете му с поглед.
— Не зная. Възможно е никога повече да не е в състояние да се грижи сам за себе си. В случай че преживее операцията.
Пак поглежда медицинския картон.
Джейни кимва бавно. Сега вече разбира. Разбира защо той просто лежи там. Заради състоянието си и заради отказа му. Защото е прекалено зле — затова не го лекуват. Тя се опитва да изглежда любопитна, но е по-скоро нервна:
— А-а, колко ще струва да си виси тук, докато умре… и така нататък?
Докторът поклаща глава.
— Не зная — това е по-скоро въпрос за счетоводния отдел. — Поглежда часовника си. Връща картона на мястото му. — Е, добре. — И излиза припряно от стаята, като затваря вратата след себе си.
Когато доктор Минг вече го няма, Джейни вперва гневен поглед в Кабъл.
— Никога повече не позволявай това да се случва! Не усети ли, че съм заклещена в кошмар? Не можех да се измъкна, Кейб. Мислех, че ще умра.
Кабъл остава с отворена уста от изненада и обида.
— Видях, че се бориш, но ако бях те измъкнал, откъде да знам дали нямаше да ми се разсърдиш и заради това? А и какво искаш да направя, да те довлека до коридора ли? Намираме се в проклета болница, Ханаган. Ако някой те беше видял в това състояние, за трийсет секунди щяха да те вържат на количка и щяхме да прекараме тук целия ден, а да не споменавам и колко щеше да струва.
— По-добре така, отколкото да продължа да чувам адското пищене. Нищо чудно, че човекът е луд. Аз самата обезумях още в първите няколко минути. Освен това, виж там — добавя тя вече по-спокойно и сочи банята на болничната стая.