Докато преминава през дворчето, мобилният й вибрира в джоба. Джейни не му обръща внимание — вероятно е Кабъл. Сега тя има нужда да се съсредоточи. И да свърши сама тази работа. Отваря вратата и влиза в къщичката.
Чувства се малко замаяна, разтреперва се и я обзема зловещо усещане, каквото изпитва винаги когато се озове на прекалено тихо и абсолютно забранено място. Пухти, все още задъхана, звукът разчупва тишината.
— Говори с мен, Хенри, удушвачо сбъркан — казва Джейни спокойно. — Покажи ми как да ти помогна.
Отива в кухнята, избърсва потното си чело с някаква кърпа и вади чаша от шкафа. Отвърта кранчето. Водата първо се задавя в тръбата, а после избухва с гръм и трясък в прекрасен ръждив цвят, който след няколко секунди се избистря. Джейни изчаква малко и пълни чашата. Изпива я — затоплената в жегата вода не е достатъчно гадна, за да повърне.
Решава да започне с компютъра. Включва го и разбира, че връзката с интернет е телефонна. Не е изненадващо за това забутано място, но все пак е адски досадно.
— Говори с мен — продължава да мърмори, барабанейки с пръсти нетърпеливо по масата.
Първо проверява отбелязаните страници. Веднага намира регистрацията на он лайн магазина и влиза — името и паролата му се появяват изписани, незащитени. Джейни разглежда виртуалното място наречено „При Доти“. Натъква се на колекция от странни, несвързани предмети, включително дрехи за бебета и деца, малки електронни играчки, книги и колекционерски стъклени фигурки. Кликва на „леко износен“ марков работнически гащеризон и чете описанието. Чете думите, които Хенри е избрал. И открива интелигентност и маркетингови умения, бизнес познания, всички впрегнати за успеха на малкото магазинче.
Попада на няколко наддавания, които текат в момента, и на други, които са завършени, очевидно след като Хенри се е разболял.
И тогава забелязва рейтинга му. Той е 99.8% положителен.
Джейни не разпознава чувството, което се надига в гърдите й.
Онова, което кара очите й да се насълзят.
Разбира само, че Хенри Фейнголд има почти сто процента рейтинг.
Тя няма да позволи този резултат да се загуби.
Прави оглед на инвентара. Калкулира вече продадените стоки и ги издирва върху инвентарните рафтове. Намира ги и ги опакова, после изважда формулярите за UPS от чекмеджето. Попълва ги. Чуди се дали трябва да се обади по телефона, за да дойдат да ги вземат, но намира линка в предпочитанията на Хенри. Насрочва да ги вземат преди пет следобед. Оставя кашоните пред вратата, за да не забрави.
Обратно пред компютъра. Заравя се в другите му отбелязани сайтове. Страница за политически новини, сайт за готварство, няколко линка към професионални експерти по маркетинг, сайт за еврейските празници. Градинарство.
Сънища.
И линк към страница в Уикипедия за „Вилицата на Мортън“.
Джейни кликва на последното.
Прочита страницата.
Разбира, че „Вилицата на Мортън“ не е точно вилица. А е термин, използван за определен вид дилеми. Накратко: избор между две еднакво гадни възможности.
Джейни чете информацията и стига до сравнението с Параграф 22 — поглежда към книгата на масата, в която беше отбелязана фразата. Сбърчва чело.
— Добре, господин „Износени гащи“ — промърморва. Връща се обратно към компютъра и изписва куп ключови думи. — Кой си ти? Какъв е тежкият ти избор?
И внезапно спира да пише по средата на думата.
Потъва в стола, докато си връща спомена за последния път, в който прочете за „Параграф 22“. Беше само преди няколко месеца, в една зелена тетрадка.
Сега вече знае всичко.
Знае, че Хенри е направил съзнателен избор преди години.
Не е имал госпожица Стюбин да му помогне. Да го учи.
Не е имал никого.
12:50
Мощно боботене от мотор на камион разбива на пух и прах концентрацията на Джейни. Тя поглежда през прозореца и вижда камионът да се тътри към къщичката, сърцето й подскача, защото знае, че не трябва да се намира там. Но когато шофьорът почуква на вратата, Джейни се провиква с дружелюбен глас:
— Хей, Хенри, трябва да се подпишеш! Къде си, в задния двор ли си?
После изчаква малко и отваря вратата.
— Здрасти.
Пощальонката, с машинка в ръка, вдига поглед. Пот се стича по бронзовите й бузи, под мишниците й тъмнеят мокри петна. Носи задължителните кафяви къси панталони и тъмната кожа на краката й е нахапана от комари и покрита със синини. Изглежда изненадана и объркана за момент, но после се окопитва: