Петнадесет минути по-късно, вече е под душа, водата е студена. Малко прекалено студена е, но Джейни знае, че в мига, в който излезе от банята, ще започне да се поти, така че продължава да поддържа температурата.
Когато спира душа, чува гласа на майка си — Доротея говори по телефона. Джейни застива на място и подслушва минута-две, после се увива в голяма кърпа, връзва я на гърдите си и отваря вратата на банята, от косата й капе вода по пода.
Доротея, по нощница, затваря телефона. Обръща се и поглежда Джейни, лицето й е изтощено и състарено. Бледо като луната.
— Той е мъртъв — казва простичко. Свива рамене. — Крайно време беше.
Тръгва обратно към спалнята, но не и преди Джейни да е видяла как устната й затреперва.
Джейни стои в коридора, от нея се стичат капки вода, но тя не усеща.
— Мъртъв е — повтаря като ехо.
Сякаш звукът на гласа й прави факта по-реален. Джейни обляга гръб на стената в коридора и бавно се свлича надолу, докато стигне пода. Отмята глава назад и се удря в стената.
— Баща ми е мъртъв.
Напълно безчувствена е.
Свърши се.
След няколко минути Джейни се изправя и влиза в спалнята на майка си, без да чука. Доротея хлипа на леглото.
— Е? Какво трябва да правим сега? — пита Джейни. — Имам предвид погребение и така нататък.
— Не знам — отговаря Доротея. — Казах им, че не искам да ме занимават. Могат и сами да се оправят.
— Моля? — на Джейни й идва да се разкрещи. Решава да се обади в болницата, но се отказва. Обръща се към майка си. И й нарежда с ледено любезен глас. — Звънни им пак и им кажи, че Хенри е евреин. Той трябва да бъде закаран в еврейски погребален дом. — Поглежда празния гардероб на Доротея. — Ти поне една сносна рокля имаш ли, майко? Имаш ли?
— Че за какво ми е рокля?
— За погребението — казва Джейни твърдо.
— Аз няма да ходя на погребение — отвръща Доротея.
— О, да, ще отидеш. — Джейни е бясна. — Определено ще отидеш на погребението на баща ми. Той те е обичал през всичките тези години. Може ти да не разбираш защо си е тръгнал, но аз разбирам, и знам, че той още те обича! — Джейни млъква осъзнала грешката си. — Още те обичаше — поправя се. — Сега иди да се обадиш в болницата, преди да са направили нещо друго с него. После се обади в погребалния дом — от болницата би трябвало да ти препоръчат такъв.
Доротея мига объркана, тревожна.
— Не им знам номерата.
Джейни я поглежда студено.
— Ти, какво, да не си на осем години, дявол да го вземе? Потърси ги! — Изхвърча от стаята и трясва вратата. — Боже! — изръмжава бясна, стъпките й отекват по коридора и тя се прибира в стаята си. Все още увита в кърпата, Джейни вади някакви дрехи от скрина, мята ги на леглото и прокарва дървена четка през мократа си заплетена коса.
Вратата на майка й се отваря. Няколко минути по-късно се чува заекващият й глас по телефона. Джейни ляга обратно на леглото и усеща как започва да се поти.
Мамка му.
— Хенри!
Джейни плаче за всичко, което е могло да бъде.
12:40
Джейни вади куфара от гардероба.
Качва се на тавана за кашони.
Ще й трябва време да пренесе нещата си, тъй като ще пътува с автобус и после пеша.
Чуди се известно време дали ключовете от комбито на Хенри не висят на някое лесно място в къщичката. Но отхвърля тази възможност. Това наистина би изглеждало като кражба, ако я хванат. Освен това няма смисъл да умре точно преди да започне живота си отначало.
Натъпква раницата с дрехи и взема куфара.
Излиза.
13:29
Джейни оставя нещата си по средата на бараката и сяда на бюрото на Хенри, за да състави списък с нещата, които трябва да свърши:
• Първо, да приключа с погребението.
• Да намеря договора за наем и адреса на собственика, за да изчистя задълженията.
• Да разбера дали сметките за ток и вода влизат в наема, или трябва отделно да ги плащам.
• Да почистя къщата.
• Да проверя архивите на електронния магазин и да разбера какво се продава.
• Да поливам градината!! И да замразя зеленчуци.
• Да мина на кабелен интернет, ако не е прекалено скъпо.
• Да кажа на Капитана.