• Да кажа на Кейб.
Спира да пише и остава загледана в последните думи.
Мята химикалката в стената. Удря с юмрук по бюрото. Избутва стола назад с толкова ярост, че го преобръща. Стои по средата на стаята и крещи към тавана:
— Имам най-отвратителния живот на света! Защо ме принуждаваш да избирам? Защо ми причиняваш това? Чуваш ли ме?
Пада на колене, скрива главата си в ръце и се свива на топка.
Хълцания изпълват къщата, но няма кой да ги чуе.
Тук няма съчувствие.
15:57
С буза, залепена на стъклото на автобуса, Джейни попива онази част от Фийлдридж, която минава пред очите й.
Докато взема разстоянието от спирката на автобуса до дома на майка си, звъни по телефона.
— Здрасти — казва Кабъл.
Внезапно Джейни изгубва способност да говори. Вместо думи, от гърлото й излизат задавени неясни звуци.
— Джейни, добре ли си? — гласът на Кабъл в миг става тревожен. — Къде си? Имаш ли нужда от помощ?
Джейни диша, опитва се да успокои треперещия си глас.
— Добре съм. Вкъщи съм. Аз… моят… Хенри умря.
Посреща я мълчание.
— Веднага идвам — казва Кабъл. — Може ли?
Джейни кимва до телефона.
— Да, моля те.
Обажда се на Кари. Свързва се с гласова поща.
— Хей, Кари, просто реших да ти кажа, че Хенри умря. Ще… ще ти се обадя по-късно.
16:43
Кабъл чука на вратата. Носи цвете в саксия и кутия сладки от магазина.
— Здравей — казва. — Нямах време да ти приготвя нещо специално или каквото там трябва. Но минах през магазина и ти донесох това. Толкова съжалявам, Джейнърс.
Джейни се усмихва и очите й се изпълват със сълзи. Отнася кутията и растението, саксията поставя близо до прозореца.
— Много е красиво. Благодаря ти. — Отваря кутията. — О, боже! Понички. — Смее се и отива при него. Прегръща го силно. — Страхотен си, Кейб.
Кабъл вдига рамене стеснително.
— Реших, че поничките са добро успокоително. Но ще ви приготвя и вечеря, за да не трябва вие дамите да се занимавате с това.
Джейни поклаща глава, озадачена.
— Но защо?
— Така се прави, когато някой умре. Носиш готвено, KFC и всякакви такива работи. Чарли получи тонове храна, когато баща ми умря в клиниката, а него не можеше да намериш човек, който да го харесва. Тогава бях в болницата, но Чарли тайно ми донесе… боже, какво съм се раздърдорил. — Кабъл пристъпва от крак на крак. — Просто млъквам.
Джейни отново го прегръща силно.
— Доста е странно.
— Да — казва той. Гали косата й. Целува я по челото. — Много съжалявам за Хенри.
— Благодаря. Тоест, всички знаехме, че ще умре. Той всъщност е само един непознат — казва Джейни. Лъже.
— Все пак — казва Кабъл. — Въпреки всичко той ти е баща. Трябва да е кофти.
Тя свива рамене.
— Не мога… — казва. Не иска да говори за това. Има други по-належащи неща, за които да мисли в момента.
Като например как да закара пияната си майка на погребение по нощница.
17:59
За да не загрява допълнително къщата, Кабъл се отказва от готвенето и купува вечеря. Очевидно миризмата на печено пиле и бисквити минава през „Портала на мъката“, тъй като Доротея се появява и тихомълком се обслужва, преди да се оттегли пак в стаята си.
Директорът на погребалния дом се обажда. Джейни първо си записва нещо, после двамата обсъждат различни варианти. Облекчена е да чуе, че евреите се погребват възможно най-скоро. Това е идеално за нея. И тъй като няма други роднини, които да са се свързвали с тях, насрочват службата за следващия ден сутринта в единадесет.
След като затваря телефона, Джейни претърсва дрехите и събира мръсните за обществената пералня. Избутва коша към Кабъл и си спомня, че е обещала да напише бележка на Кати. Надрасква нещо на листче хартия и го подава на Кейб, заедно с тиксото.
— Можеш ли да отидеш до къщата на Хенри и да залепиш това на входната му врата?
— Няма проблем. — Той излиза, докато Джейни глади някаква рокля и почиства прахта от чифт стари, почти неизползвани обувки с равни подметки без токчета.
— Не е честно — мърмори тя. — Изобщо не е.
20:10
Кейб се появява на входната врата с прането — свежо, чисто и почти сгънато, криво-ляво.