— Бележката е на вратата, прането е готово.
Джейни се засмива и взема коша.
— Благодаря ти. Прекрасен си.
Кабъл се ухилва.
— Прането не ми е силната страна, но се оправям. Може ли да задържа бельото?
Ухилва се пак и тръгва към вратата.
— Ами… ще трябва да попиташ майка ми.
Джейни се смее.
Кейб се чувства неловко.
— Ууф. Мамка му. Добре, оставям те да си вършиш нещата… няма да ти се пречкам. Звънни ми, когато ти потрябвам. Утре сутринта ще ви взема за погребението, ако искаш.
— Благодаря ти — казва тя. — Би било чудесно.
И го изпраща с поглед.
Сряда
9 август 2006
08:46
Кабъл чука на вратата.
— Съжалявам, че те притеснявам — казва. — Знам, че имаш нужда да бъдеш сама. Нося ти само малка закуска, за да не се налага ти да се занимаваш с тези неща.
Джейни прехапва устна. Поема подноса.
— Благодаря.
— Ще се видим по-късно.
Кабъл взема на бегом разстоянието до вкъщи.
Джейни тропа силно на вратата на майка си.
— Сега какво има?
— Майко? Нося ти закуска — провиква се през затворената врата. — От Кабъл е. Той ще се върне в десет и половина да ни вземе за погребението, така че трябва да си готова дотогава.
Тишина.
— Майко!
— Просто я остави на тоалетната масичка.
Джейни влиза. Доротея Ханаган седи на ръба на леглото и се поклаща напред-назад.
— Добре ли си?
— Остави я и се разкарай.
Джейни поглежда часовника си, оставя чинията и излиза от стаята с усещането, че има топка в корема.
Пъхва се набързо под душа и оставя хладката вода да я облива. Днес не е толкова горещо навън. Това е добре дошло за погребението — ще им бъде по-лесно да стоят до гроба под слънцето.
Джейни досега е била само на едно погребение в живота си — това на баба й в Чикаго, преди много време. То беше в църква и там имаше много непознати със сини коси. Спомня си, че всички ядоха рулца с шунка и захарни бисквитки и пиха портокалов сок, а тя си играеше на гоненица из мазето на църквата с няколко далечни братовчеди, преди възрастните да им се скарат. Това беше останало в паметта й.
Тя избра службата да се състои на гроба на Хенри. Хората по-трудно заспиват, докато стоят прави навън.
Дори пияните.
09:39
Сега си спомни защо не обича рокли.
09:50
Джейни тропа колебливо на вратата на майка си.
Няма отговор.
— Майко?
Остават само четиридесет минути, преди Кабъл да дойде да ги вземе, и Джейни започва да се изнервя.
— Майко — вика, този път по-силно. „Защо всичко трябва да е толкова трудно?“
Накрая Джейни отваря вратата. Доротея седи на леглото с чаша водка в ръка. Косата й е мазна, както винаги. И тя е по нощница, както винаги.
— Майко!
— Няма да ходя — казва Доротея. — Не мога да отида. — Превива се на две, притиска с ръка стомаха си, сякаш я боли, без да изпуска чашата. — Болна съм.
— Не си болна, пияна си. Закарай си задника под душа, веднага.
— Не мога да отида.
— Майко! — на Джейни започва да й писва. — Боже! Защо трябва да правиш това? Защо всичко трябва да става толкова трудно? Пускам душа и се къпеш, разбрано.
Джейни отива с гневни стъпки до банята и пуска душа. Връща се все още ядосана в стаята на майка си и грабва питието от ръцете й. Трясва го върху масичката и то се разлива. Дърпа майка си за ръката, опитвайки се да я изправи.
— Хайде! Да не искаш да променят часа на погребението заради теб.
— Не мога да отида! — казва Доротея като се старае да звучи твърдо. Но крехкото й тяло не представлява трудност за Джейни.
Джейни издърпва майка си до банята и я напъхва в кабината по нощница. Доротея, кряска нещо. Джейни се протяга, взема шампоана и излива малка част върху главата й. Косата й е толкова мазна, че шампоанът не се разпенва. Джейни напълва шепи и прави втори опит.
Доротея ръкомаха срещу Джейни. Джейни вече цялата е мокра, роклята й също. Тя придържа главата на майка си наведена назад, така че водата да тече отгоре й и да отмие шампоана от косата.
— Всичко разваляш — казва Джейни. — Няма да позволя да развалиш и днешния ден. Сега — продължава, докато спира водата и взема кърпа, — свали тази идиотска нощница и се подсуши. Не мога да повярвам, че всичко това се случва. Просто невероятно.