Выбрать главу

— Бележката е на вратата, прането е готово.

Джейни се засмива и взема коша.

— Благодаря ти. Прекрасен си.

Кабъл се ухилва.

— Прането не ми е силната страна, но се оправям. Може ли да задържа бельото?

Ухилва се пак и тръгва към вратата.

— Ами… ще трябва да попиташ майка ми.

Джейни се смее.

Кейб се чувства неловко.

— Ууф. Мамка му. Добре, оставям те да си вършиш нещата… няма да ти се пречкам. Звънни ми, когато ти потрябвам. Утре сутринта ще ви взема за погребението, ако искаш.

— Благодаря ти — казва тя. — Би било чудесно.

И го изпраща с поглед.

Сряда

9 август 2006

08:46

Кабъл чука на вратата.

— Съжалявам, че те притеснявам — казва. — Знам, че имаш нужда да бъдеш сама. Нося ти само малка закуска, за да не се налага ти да се занимаваш с тези неща.

Джейни прехапва устна. Поема подноса.

— Благодаря.

— Ще се видим по-късно.

Кабъл взема на бегом разстоянието до вкъщи.

Джейни тропа силно на вратата на майка си.

— Сега какво има?

— Майко? Нося ти закуска — провиква се през затворената врата. — От Кабъл е. Той ще се върне в десет и половина да ни вземе за погребението, така че трябва да си готова дотогава.

Тишина.

— Майко!

— Просто я остави на тоалетната масичка.

Джейни влиза. Доротея Ханаган седи на ръба на леглото и се поклаща напред-назад.

— Добре ли си?

— Остави я и се разкарай.

Джейни поглежда часовника си, оставя чинията и излиза от стаята с усещането, че има топка в корема.

Пъхва се набързо под душа и оставя хладката вода да я облива. Днес не е толкова горещо навън. Това е добре дошло за погребението — ще им бъде по-лесно да стоят до гроба под слънцето.

Джейни досега е била само на едно погребение в живота си — това на баба й в Чикаго, преди много време. То беше в църква и там имаше много непознати със сини коси. Спомня си, че всички ядоха рулца с шунка и захарни бисквитки и пиха портокалов сок, а тя си играеше на гоненица из мазето на църквата с няколко далечни братовчеди, преди възрастните да им се скарат. Това беше останало в паметта й.

Тя избра службата да се състои на гроба на Хенри. Хората по-трудно заспиват, докато стоят прави навън.

Дори пияните.

09:39

Сега си спомни защо не обича рокли.

09:50

Джейни тропа колебливо на вратата на майка си.

Няма отговор.

— Майко?

Остават само четиридесет минути, преди Кабъл да дойде да ги вземе, и Джейни започва да се изнервя.

— Майко — вика, този път по-силно. „Защо всичко трябва да е толкова трудно?“

Накрая Джейни отваря вратата. Доротея седи на леглото с чаша водка в ръка. Косата й е мазна, както винаги. И тя е по нощница, както винаги.

— Майко!

— Няма да ходя — казва Доротея. — Не мога да отида. — Превива се на две, притиска с ръка стомаха си, сякаш я боли, без да изпуска чашата. — Болна съм.

— Не си болна, пияна си. Закарай си задника под душа, веднага.

— Не мога да отида.

— Майко! — на Джейни започва да й писва. — Боже! Защо трябва да правиш това? Защо всичко трябва да става толкова трудно? Пускам душа и се къпеш, разбрано.

Джейни отива с гневни стъпки до банята и пуска душа. Връща се все още ядосана в стаята на майка си и грабва питието от ръцете й. Трясва го върху масичката и то се разлива. Дърпа майка си за ръката, опитвайки се да я изправи.

— Хайде! Да не искаш да променят часа на погребението заради теб.

— Не мога да отида! — казва Доротея като се старае да звучи твърдо. Но крехкото й тяло не представлява трудност за Джейни.

Джейни издърпва майка си до банята и я напъхва в кабината по нощница. Доротея, кряска нещо. Джейни се протяга, взема шампоана и излива малка част върху главата й. Косата й е толкова мазна, че шампоанът не се разпенва. Джейни напълва шепи и прави втори опит.

Доротея ръкомаха срещу Джейни. Джейни вече цялата е мокра, роклята й също. Тя придържа главата на майка си наведена назад, така че водата да тече отгоре й и да отмие шампоана от косата.

— Всичко разваляш — казва Джейни. — Няма да позволя да развалиш и днешния ден. Сега — продължава, докато спира водата и взема кърпа, — свали тази идиотска нощница и се подсуши. Не мога да повярвам, че всичко това се случва. Просто невероятно.