Чува шум от приближаващи коли зад гърба си. Обръща се и вижда две патрулки. Сержанти Бейкър, Коб и Рабиновиц се явяват в униформи. След тях паркира черен седан, от него слиза Капитана.
Чарли и Меган Стръмхелър са зад нея, все още със слънчев загар от седмицата край езерото. Скоро пристига и Етел с Карн и Стю. Джейни се просълзява мъничко. В далечината голям, кафяв пощенски камион се тътри към тях по тесния път на гробището. Джейни не може да повярва, че всички тези хора са дошли. Поглежда Кейб, недоумяваща.
— Но как са разбрали? — прошепва.
Той се усмихва и вдига рамене.
Време е.
Равинът поздравява малката групичка опечалени и изнася кратка проповед.
И после.
— Почивай в мир — казва равинът.
Преди да се опомни Джейни, гробищните работници спускат ковчега в дупката и присъстващите вече гледат баща и отвисоко, напъхан в дървена кутия. Доротея подсмърча шумно и се поклаща. Джейни прихваща здраво майка си за раменете и я придържа, а равинът отново взема думата.
И докато Джейни попива приливите и отливите на надгробното слово заедно с мелодичния ритъм на псалмите, малка частица от нея остава в онзи чамов сандък в земята.
— Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Джейни е изтръгната от унеса си от гласовете на околните, които дружно рецитират на глас. Бързо намира в листчето докъде са стигнали и се присъединява.
После равинът пита дали някой не иска да сподели история за Хенри.
Джейни вторачва поглед в тревата.
След минута Кати, облечена в стандартната кафява униформа на UPS, се прокашля и пристъпва напред. Джейни усеща как у майка й се надига напрежение.
— Тази пък коя е? — просъсква Доротея към Джейни.
Джейни я стисва за рамото и не отговаря.
— Хенри Фейнголд ми беше клиент и през годините станахме добри приятели — започва Кати с треперещ глас. — Винаги имаше чаша кафе или разхладителна напитка за мен. А когато разбра, че колекционирам снежни преспапиета, започна да ги издирва в мрежата, докато купуваше неща за малкото си магазинче. Беше наистина много мил човек и ще ми липсва по маршрута… благодарна съм ти, Джейни, че ми каза, за да мога да се сбогувам. Това е.
Кати се връща на мястото си.
— Благодаря ви. Някой друг?
Кабъл побутва Джейни. Тя го сръчква обратно.
И тогава.
Тогава.
Доротея се обажда:
— Аз искам да кажа нещо.
Коремът на Джейни се свива от страх.
Равинът кимва и Доротея прави няколко несигурни стъпки към мястото, откъдето може да се обърне с лице към присъстващите.
„Какво ли ще каже?“ Джейни поглежда Кейб и вижда притеснение и в неговите очи.
Тъничкият гласец на Доротея не се чува лесно в това широко, отворено пространство.
Поне докато не започне да крещи.
— Хенри беше баща на Джейни, да. Единственият мъж, който някога съм обичала. Но ме изостави, след като напуснах училище заради него, а нашите не ме приеха обратно. Беше луд човек, просто ужасен. Провали ми живота и сега се радвам, че е мъртъв!
Приключила речта си, Доротея с треперещи пръсти започва да се суети с ципа на дамската чанта.
— Мили боже — прошепва Кейб.
Всички присъстващи са онемели, напълно шокирани. Джейни нервно си проправя път и отвежда майка си до мястото, на което двете стояха от началото на церемонията. Усеща лицето си пламтящо и червено. Пот се стича по гърба й. Старателно избягва погледите на гостите. Унижена до смърт.
Никак не помага и фактът, че след като Доротея успява да отвори чантата си с едва забележимо усилие да се прикрие, надига пред всички плоската си бутилчица.
Равин Грийнбаум бърза да прекъсне неловкото мълчание.
Кейб придържа Джейни през кръста в знак на подкрепа. Свежда поглед надолу към земята и Джейни съзира тънка усмивчица на лицето му. Иде й да скочи и с все сила да го настъпи. И да бутне майка си в дупката. Чуди се в какъв ли сериал би могла да участва подобна сценка.
Джейни търси с очи равина и се опитва да привлече вниманието му.
— Може ли и аз да кажа нещо? — пита.
— Разбира се — казва равин Грийнбаум, въпреки че вече не е съвсем сигурен.