— Просто поръчай по интернет да вземат пратката от вкъщи, както последния път. А аз ще се постарая да мина. — Кати поглежда часовника си. — Трябва да се връщам на работа. Грижи се за себе си. Наистина съжалявам.
— Мисля, че ти го познаваше най-добре, Кати. И аз съжалявам.
— Да. Да, благодаря. — Кати сваля поглед към земята. Обръща се и тръгва към камиона.
Чарли и Меган прегръщат Джейни едновременно.
— Ще се справиш ли, хлапе? — пита Чарли.
— Естествено — казва Меган. — Тя е мъжко момиче. Но ние сме тук, ако имаш нужда, нали?
Джейни кима в знак на благодарност.
После идват и Кари и Стю, и те й предлагат утеха. Стю носи същата онази риза с демодирана вратовръзка, с които беше на бала — Джейни се усмихва на спомена. Оттогава се случиха хиляди неща.
— Колко хора дойдоха, не мога да повярвам — казва Джейни. — Благодаря ви. Това означава много за мен.
Кари хваща ръката на Джейни и я стисва.
— Естествено, че ще дойдем, идиотче такова.
Джейни се усмихва и стиска нейната в отговор.
— Хей — сеща се, — къде ти е пръстенът? — и млъква неловко.
Кари се усмихва и хваща Стю за ръка.
— Не се тревожи. Решихме, че още не сме съвсем готови за това и го върнах. Стю го пази, нали, миличко?
— Като зеницата на очите си — отговаря Стю. — Той си беше адски скъп.
Джейни се ухилва.
— Радвам се, че сте добре. Пак ви благодаря, че дойдохте. Кари, на теб специално ти благодаря за всичко, което направи.
— Най-забавното погребение, на което съм била — отвръща Кари.
Стю и Кари махат за довиждане и тръгват през тревата към Етел, хванати за ръце. Джейни ги изпраща с поглед.
— Страхотно мече с голямо сърце — мърмори.
После се приближава към непознатите, които са се отделили в малка групичка и тихо разговарят.
— Много ви благодаря за това, което направихте — казва.
Един отговаря от името на всички.
— Няма нужда. Чест е да се грижим за телата на починалите. Нашите най-искрени съболезнования, мила.
— Аз… благодаря ви. — Джейни се изчервява. Оглежда се и забелязва равина. Отива да се сбогува. След това, като не вижда никого другиго, се отправя към колата.
— Нямаше дори едно цвете! — възмущава се Доротея. — Що за погребение е това?
Кабъл потупва жената по ръката.
— Евреите не вярват, че трябва да унищожат нещо живо, за да почетат мъртвите, госпожо Ханаган. Те не късат цветя.
Джейни затваря вратата и отпуска глава на облегалката. Вътре е приятно хладно.
— Откъде знаеш това, Кейб? От „питай равина точка ком“ ли?
Кабъл вирва леко брадичка и пали колата.
— Може би.
16:15
Някой чука на вратата и Джейни се събужда след дрямка на дивана, майка й се е прибрала обратно на своя територия в спалнята си. Набързо оправя косата си и взема очилата.
Рабиновиц.
— Здрасти. Влизай — приема го Джейни, изненадана.
Носи кутия в едната ръка и кошница плодове в другата. Внася ги вътре и ги слага на кухненския плот.
— Да подсладиш мъката си — казва.
Джейни е трогната.
— Благодаря ти.
Думите изглеждат твърде нищожни, за да изразят онова, което чувства наистина.
Той се усмихва и се извинява.
— Още съм на смяна, но исках да мина да ги оставя. Съжалявам за загубата ти, Джейни.
Махва с ръка и изхвърча през вратата.
Всички са толкова мили.
Всички.
Това прави нещата много по-трудни.
16:28
Ляга обратно на дивана, натъпкана с торта.
Мисли за следващата стъпка.
Знае, че скоро ще трябва да се сбогува с Кабъл завинаги.
И че…
Въпреки добрите му страни, това ще е най-трудното нещо, което някога е правила в живота си.
18:04
Върви по неравната алея на Хенри с раница на гърба, носи куфар и голяма торба с дрехи. Два самотни кашона я посрещат на вратата. Джейни влиза да остави нещата, после прибира кашоните вътре.
Отваря първия и вади бебешки зимен гащеризон. Отива до древния компютър и го включва. Преглежда списъка с поръчките и претърсва чекмеджето с папките под масата. Опакова наново костюма и надписва адреса на получателя на кутията.