Выбрать главу

Джейни стои вцепенена, докато всичкият й въздух я напуска, изместен от страх. Ами ако нещо наистина много се е объркало?

И от гняв.

Никога няма да имам нормален живот, докато тази жена е жива.

Стисва очи и веднага си връща думите назад.

Не й се вярва, че може да бъде толкова лоша, та да си помисли такова гадно нещо.

Чарли влиза в малката кухня на бунгалото с кафява торба с покупки и се заковава на място, когато вижда изражението на Джейни.

— Добре ли си? — пита.

Джейни премигва несигурно.

— Не, не мисля — казва тихо тя. — Мисля… мисля, че трябва да тръгвам.

Чарли пуска покупките шумно на плота.

— Кейб! — провиква се през комарника на вратата. — Ела, моля те!

Джейни оставя телефона и издърпва куфара от гардероба. Започва да хвърля дрехите си в него. Поглежда раздърпаното си отражение в огледалото и прокарва пръсти през тъмните руси кичури.

— О, боже — казва сама на себе си. — Какво, по дяволите се е случило с майка ми?

И тогава се сеща.

Ами ако майка й наистина умира? Или вече е мъртва?

Едновременно очарователно и ужасяващо. Джейни си представя сцената.

— Какво има? — пита Кабъл, докато влиза в бунгалото. — Какво става?

— Ето — посочва тя. Набира гласовата поща и подава телефона на Кабъл. — Чуй всички съобщения.

Докато Кабъл слуша, Джейни, още замаяна, продължава да събира нещата си.

След като всичките й притежания са натъпкани в куфара, се сеща, че трябва да се преоблече в нещо — не може да кара по целия път до Фийлдридж по бански.

Всъщност, тя изобщо не може да кара.

Един много важен детайл.

— Мамка му — мърмори Джейни. Следи с поглед Кабъл, докато той прослушва съобщенията. Вижда как лицето му се опъва.

— Боже! — казва той. Обръща се към Джейни. Хваща ръката й. — Боже мили, Джейни. Какво да направя?

Джейни просто заравя лице във врата му. Опитва се да не мисли.

Ако може завинаги.

19:03

До вкъщи са три часа с кола. Кабъл е на волана на БМВ-то, което Капитан Комиски му е дала да кара. По радиото някакъв диджей пуска тъпи лафове и върти „Улица Блийкър“ на Дани Рейес в часа за музикални желания, а Джейни не откъсва поглед от телефона, надявайки се Кари да звънне. Но телефонът не звъни.

Джейни се обажда в болницата. Нямат приета на име Доротея Ханаган.

— Възможно да е добре и изобщо да не се е налагало да я приемат — прави догадки Кейб.

— Или пък да е в моргата.

— Щяха да те информират досега.

Джейни мълчи, опитва се да мисли по каква причина нито Кари, нито някой от болницата се обажда, за да каже какво става.

— Да звъннем на Капитана — предлага Кабъл.

— С какво ще помогне?

— Шефът на полицията ли? Ами може да получи информация от когото си поиска.

— Вярно. Но… — Джейни въздиша. — Аз не… майка ми… няма значение. Не. Не искам да звъня на Капитана.

— Защо? Тя ще те успокои.

— Кейб…

— Джейни, сериозно. Трябва да й звъннеш — да разбереш какво се случва. Сигурен съм, че би го направила за теб, ако се тревожиш, че има нещо нередно.

— Не, благодаря.

— Искаш ли аз да й позвъня?

— Не. Изобщо не желая тя да знае.

Кабъл въздиша шумно, раздразнен.

— Не те разбирам.

Джейни стиска челюсти. Поглежда през прозореца. Усеща топлината по бузите си, сълзите в очите. Срама. И казва тихо:

— Срам ме е. Сега разбираш ли? Майка ми е една луда алкохоличка. Препъва се из двора и крещи? Боже! Просто няма нужда Капитана да вижда това. Или да знае за тази част от живота ми. Прекалено лично е. Има неща, за които говоря с Капитана, и неща, които са лични. Затова престани!

Кабъл мълчи. Слуша няколко минути дърдоренето на диджея и после включва iPod-а към стереото на колата. В колата се разнася „Усещам дъжда“ на Джош Шикър. Когато песента свършва и започват първите тонове от следващата, той се сепва и нервно го изключва. Защото това е началото на „Не си отивай, майчице!“.

Вече час, откакто прекосяват Мичиган на изток и слънцето залязва оранжево и ярко зад гърба им. Няма много движение. Джейни обляга глава на прозореца, съзерцава мъглата от зелени дървета и жълти поля, които се нижат пред очите й. Ето там, в падащия мрак сякаш сърна лежи в тревата. А може да е просто онзи изгорял пън, който всеки път я подвежда.