Чуди се колко още пейзажи ще успее да види в живота си. Опитва се да запомни всичко, което се изпречва пред погледа й, за по-късно. Когато ще й останат само тъмнината и сънищата.
Отново пробва да се свърже с болницата. Няма сведения за Доротея Ханаган. Това е добър знак, мисли си Джейни… само дето Кари не се обажда.
— Но къде може да е? — Джейни блъска глава в облегалката.
Кабъл я поглежда с крайчеца на окото.
— Кари? Не каза ли, че телефонът й не работи?
— Каза, че няма батерия. Но има и други телефони все пак…
Кабъл замислено се потупва по брадичката с пръсти.
— Тя всъщност знае ли номера ти, или си на бързо набиране?
— Да-а. Прав си. Бързо набиране.
— Ами ето затова не се е обадила. Не знае номера наизуст, той е в изключения й телефон и тя не може да го види.
Джейни се усмихва. Изпуска тежка въздишка на облекчение.
— Да… вероятно си прав.
— Опита ли да се обадиш у вас, за да провериш дали майка ти е там?
— Да, и това направих. Никой не отговаря.
— Имаш ли номера на Стю? Или домашния на Кари?
— Пробвах и у тях. Никой не вдига. А този на Стю го нямам. А трябваше. Винаги съм смятала да…
— Ами Мелинда?
— Да, бе. — Джейни сумти. — Само това ми липсва — снобите от Хълма да разнасят тази история. — Обръща се към прозореца. — Съжалявам, че бях толкова раздразнителна преди малко.
Кабъл се усмихва във вечерния здрач.
— Всичко е наред. — Протяга ръка и хваща ръката на Джейни. Сплита пръсти с нейните. — Моя е вината. — Спира. — Знаеш, че никой не може да те съди за нещата, които не си в състояние да контролираш, като това, което майка ти върши например.
— Никой? — Джейни се мръщи. — Да. Но всеки си има мнение за случката с Дърбин.
— Никой, който да е от значение.
Джейни накланя глава.
— Знаеш ли, Кейб, може би пък съседите, целият град Фийлдридж… може би това, което те мислят, всъщност е от значение за мен. Тоест… О, боже! Забрави. Вече ми писна от всичко. Какво ли още има да става?
След кратка пауза Кабъл казва:
— Значи, направо в болницата, така ли?
— Да, предполагам, че това ще е най-правилният вариант. Може просто да си седи и да чака в спешното. Първо там ще пробваме… не мислиш ли?
— Да.
21:57
Джейни и Кабъл са в спешното и умуват какво да предприемат. Няма следа нито от Кари, нито от майката на Джейни — никъде сред множеството болни и ранени. Никой на регистратурата не може да намери името й.
Кабъл барабани с пръсти по устните си и разсъждава на глас.
— Ханаган — това брачното име на майка ти ли е?
Джейни затваря очи и въздиша.
— Не.
Никога не е разказвала кой знае колко за майка си на Кабъл, а и той не е питал. И на Джейни така й харесваше. Досега.
— Ами… — Кабъл пояснява. — Как да го кажа политически коректно. Да видим. Добре, майка ти някога използвала ли е друго име, освен Ханаган?
— Не. Името й е Доротея Ханаган и това е единственото име, което е имала. Аз съм незаконно родена. Ясно?
— Джейни, моля те. На кого му пука за това.
— Е, да, но на мен ми пука. Ти поне знаеш кои са и двамата ти родители.
Кабъл зяпва Джейни.
— Разбира се, и този факт страшно ми помогна.
— О, боже, Кейб. — Джейни прави гримаса. — Съжалявам. Огромна грешка. Под стрес съм, не знам какви ги дрънкам.
Кабъл изглежда сякаш иска да каже нещо, но после се отказва. Оглежда се отново наоколо, но напразно.
— Хайде — подканва той Джейни и я хваща за ръката. — Ето асансьора. Ще обиколим чакалните и ще ги огледаме. Не повече от десет минути и ако не намерим Кари, се връщаме у вас и чакаме. Не знам какво друго бихме могли да направим.
Тръпка полазва гърба на Джейни. Майка й, пияницата, е изчезнала.
22:02
Там, в чакалнята на третия етаж.
Интензивно отделение.
С лакти, подпрени на коленете, и лице в шепите, с пръсти, заплетени в дългите тъмни къдрици. Наведена напред. Сякаш е готова всеки момент да скочи на крака и да побегне с всички сили.
— Кари! — извиква Джейни.
Кари се изправя.