Насочва се към изхода, с надеждата Кейб и Кари да я последват и да си тръгнат, за да може да понесе сама цялото това унижение. „Боже, колко е гадно.“
Кабъл се изправя, после Кари.
— Е — обръща се той към Кари, докато двамата вървят след Джейни към вратата, — какво му е? Знаеш ли?
— Някакво мозъчно нараняване или нещо от този род. Не знам много — чух докторът да казва на Доротея, че се е обадил на 911 и е бил още в съзнание, малко след като са го докарали тук, но сега не може да се събуди. Все пак пуснаха Доротея при него да го види преди половин час. И, Джейнърс — казва Кари, — няма проблем, ясно? И ти би направила същото за моята майка. Нали?
Гърлото на Джейни се свива и тя отново пресушава с бързо мигане сълзите си. Има сили само да кимне. Кари я прегръща, Джейни едва сдържа риданията си.
— Благодаря ти — прошепва тя в ухото на Кари.
Кари се насочва към изхода.
— Обади ми се.
Джейни пак кимва, проследява с поглед Кари до асансьорите. После се обръща към Кабъл.
— Хайде тръгвай — подканва го тя.
— Не.
Кабъл не смята да мръдне от мястото си.
Джейни въздиша тежко. Защото е прекрасно, че той я подкрепя така, но историята е толкова неприятна. А и не е съвсем сигурна как ще се развие.
Просто някои неща човек ги върши по-лесно сам.
Тихо е и светлината е приглушена, когато Джейни и Кабъл бутват двойната врата към коридора с пациентите на интензивното. Джейни усеща слабото придърпване на някакъв сън отнякъде, но го преборва на мига, няма време за губене. Надниква в стаята на виновника, чиято врата е леко открехната, и го наругава наум отчаяна, че никога няма да се отърве от чуждите сънища, дори сега, когато мозъкът й е зает със съвсем други неща.
Отиват при дежурната сестра. Джейни се прокашля.
— Хенри… Фейн… стей…
— Фейнголд — уточнява Кабъл с по-уверен глас.
— От семейството ли сте? — пита сестрата. Поглежда ги подозрително.
— Аз… — започва Джейни. — Да. Той ми е… баща… предполагам.
Сестрата навежда глава.
— Начинът да влезеш в нечия стая е да лъжеш убедително — казва тя. — Добър опит.
— Аз… аз не искам да влизам в стаята му. Просто кажете на майка ми, че съм тук, може ли? Тя е в стаята с него. Аз ще бъда в чакалнята. — Джейни се обръща рязко, Кабъл вдига рамене и тръгва след нея. Минават обратно през двойната врата, като оставят сестрата да гледа озадачено след тях, докато те се отдалечават.
Джейни се стоварва в един стол и мърмори под носа си:
— Фейнголд. Харви Фейнголд.
Кейб я стрелва с поглед.
— Хенри.
— Вярно. Боже. Никой не би предположил, че работя за ченгетата.
— Което вероятно е причината да си толкова убедителна под прикритие — казва Кабъл с широка усмивка.
Джейни го сръгва автоматично с лакът.
— Да, но вече не. Все пак не забравяй, че говориш с момиче от отдела по наркотици. — Обръща се към него. Хваща го за ръката. Умолява го. — Кейб, наистина, трябва да се прибереш. Да поспиш. Върни се във Фримонт и се наслади на остатъка от седмицата. Аз съм добре. Ще се справя.
Кабъл поглежда Джейни и въздиша.
— Знам, че ще се справиш, Джейни. Ти си истинска мъченица. Наистина е уморително да водим един и същи спор всеки път когато нещо се случва с теб. Просто престани. Няма да си тръгна.
Той се усмихва виновно.
Джейни зяпва от изненада.
— Значи мъченица!
— Ами да. Малко.
— Моля ти се. Не може да си малко мъченик. Или си, или не си. Това е нещо уникално.
Кабъл се засмива, в ъгълчетата на очите му се образуват ситни бръчици. Съзерцава я и продължава да се усмихва с онази крива усмивка, която тя си спомня от неловките дни, когато я возеше със скейта.
Но точно сега Джейни не може да му отвърне.
— Хм, относно малкото ни приключение — връща се тя на темата. — То наистина е много унизително за мен, Кейб. Толкова се срамувам от всичко и толкова неща имам да реша, а ти си безумно мил, просто е непоносимо. Чувствам се отвратително, че развалих и твоето прекарване. Затова наистина ще бъда много по-добре, ако… нали разбираш… — Джейни го поглежда безпомощно.
Кабъл премигва и челото му се сбръчква. Поглежда я с разбиране.
— Аха. Значи наистина искаш да се махна. Като казваш, че ти е неудобно, имаш предвид, че не ти е удобно аз да знам за тези неща?
В отговор Джейни забива поглед в земята.