Рандъм застреля шест от кучетата с оставащите му патрони, ала поне още двайсетина продължаваха да ни преследват.
Прехвърлих му един от моите пистолети и той се справи с нови пет звяра.
— Ще запазя последния куршум за главата на Джулиан, в случай че се приближи достатъчно!
Преследвачите ни вече се намираха само на двайсет метра зад нас и още се приближаваха, затова натиснах с всичка сила спирачките. Някои от кучетата не успяха да спрат навреме, но Джулиан изведнъж изчезна и над главите ни прелетя тъмна сянка.
Моргенщерн бе прескочил колата. После се извъртя и докато кон и ездач се обръщаха към нас, аз подкарах с пълна скорост напред.
С великолепен скок, Моргенщерн се махна от пътя. В огледалото за обратно виждане видях как две кучета пускат бронята, която бяха откъснали и подновяват преследването. Няколко останаха да лежат на пътя, а по следите ни тичаха около петнайсет, шестнайсет.
— Чудесно представление — обади се Рандъм, — но имаш късмет, че не се вкопчиха в гумите. Сигурно никога преди не са гонили кола.
Подадох му оставащия ми пистолет и поръчах:
— Свали още кучета.
Той се зае да стреля без бързане и със съвършена точност улучи шест.
Джулиан вече беше зад колата, с изваден меч в ръка.
Натиснах клаксона, като се надявах да стресна Моргенщерн, ала номерът не мина. Кривнах към тях и конят с танцова стъпка отскочи встрани. Рандъм се сви ниско в седалката си и се прицели покрай мен, стиснал с дясната ръка пистолета, опрян върху левия му лакът.
— Не стреляй засега — спрях го аз. — Ще се опитам да го хвана жив.
— Ти си луд — извика той, докато отново натисках спирачките.
Обаче свали оръжието си.
В мига, в който спряхме, аз отворих моята врата и изскочих навън… все още бос! По дяволите!
Гмурнах се под меча му, сграбчих го за ръката и го свалих от седлото. Той ме удари по главата с бронирания си ляв юмрук така, че от очите ми изскочиха искри и ме заля ужасна болка.
Джулиан лежеше, където бе паднал, зашеметен, навсякъде около мен имаше кучета, които ме хапеха, а Рандъм ги риташе. Добрах се до изпуснатия меч и опрях върха му до гърлото на Джулиан.
— Нареди им да се махнат! — извиках аз. — Или ще те прикова към земята!
Той изкрещя заповедите си на кучетата и те се отдръпнаха. Рандъм държеше юздите на Моргенщерн и се бореше с коня.
— Сега, скъпи братко, какво имаш да кажеш в своя защита? — попитах.
В очите му гореше студен син пламък, а лицето му не изразяваше нищо.
— Ако смяташ да ме убиваш, действай — рече той.
— Когато аз сам реша — отвърнах и някак ми стана приятно от вида на калта по безукорните му доспехи. — Междувременно, колко струва твоят живот за теб?
— Всичко, с което разполагам, разбира се.
Отстъпих с една крачка.
— Стани и влез отзад в колата — заповядах.
Джулиан се подчини и аз му взех камата, преди да се е качил. Рандъм зае отново своето място и насочи пистолета с единствения оставащ патрон към главата на Джулиан.
— Защо просто не го убием? — попита той.
— Мисля, че може да ни е от полза — отговорих. — Много неща искам да узная. А и все още ни остава доста път.
Потеглих. Кучетата затичаха край колата. Моргенщерн се впусна в галоп заедно с тях.
— Страхувам се, че няма да ви бъда от особена полза като пленник — забеляза Джулиан. — Въпреки че ще ме измъчвате, не бих могъл да ви кажа нищо повече от това, което знам, а то не е много.
— Започни с него тогава — предложих аз.
— Ерик изглежда има най-силните позиции — заговори той, — тъй като се намира тук, в Амбър, когато всичко се разпада. Поне аз така виждах нещата, когато му предложих подкрепата си. Ако някой от вас беше на неговото място, предполагам, че щях да постъпя по същия начин. Ерик ме натовари да пазя Ардън, защото оттук минава един от главните маршрути. Жерар контролира южните подстъпи откъм морето, а Кейн е далече в северните води.
— Какво става с Бенедикт? — попита Рандъм.