Аз направих същото.
— Приготви се — подканих го и се свих за скок.
И ние се нахвърлихме върху тях.
Цялата работа отне може би около две минути.
Тя вече гледаше към нас и светлината от огъня превръщаше лицето й в изкривена маска. Дирдри извика, засмя се и произнесе имената ни с висок и изплашен глас, а аз разрязах въжетата и й помогнах да се задържи на крака.
— Здравей, сестричке. Ще се присъединиш ли към нас по Пътя за Амбър?
— Не — отвърна тя. — Благодаря, че ми спасихте живота, но искам и да го запазя. Защо отивате в Амбър?
— Там един трон чака да бъде спечелен — рече Рандъм, което беше новина за мен, — а ние сме заинтересовани страни.
— Ако сте умни, ще стоите настрана и ще живеете по-дълго — заяви тя и Господи! беше красива, макар и малко уморена на вид и доста мръсна.
Прегърнах я, защото исках да го направя и я притиснах. Рандъм намери един мях с вино и всички пихме.
— Сега Ерик управлява в Амбър и войските са му верни.
— Не се страхувам от Ерик — отговорих аз и осъзнах, че не съм чак толкова сигурен в това изявление.
— Той никога няма да ви допусне в Амбър — каза тя. — Аз самата бях затворник там, докато не избягах през един от тайните изходи преди два дни. Мислех, че ще успея да се скрия в Сенките, докато всичко се оправи, но не е така лесно да се започне толкова близо до реалния свят. Затова тази сутрин неговите хора ме откриха. Бяха ме повели обратно. Предполагам, че щеше да ме убие, ако ме бяха върнали… макар да не съм сигурна. Във всеки случай щях да остана като пионка в града. Подозирам, че Ерик е луд… ала отново не съм сигурна.
— Ами какво става с Блийс? — заинтересува се Рандъм.
— Той кара разни неща да излизат от Сенките и страхотно пречи на Ерик. Но досега изобщо не е нападал с реалната си мощ и затова Ерик се безпокои, а контролът над Короната и Скиптъра остава несигурен, въпреки че Ерик държи второто в дясната си ръка.
— Разбирам. А говори ли изобщо за нас?
— За теб не, Рандъм. Но за Коруин, да. Той продължава да се бои от завръщането на Коруин в Амбър. На още седем, осем километра е относително безопасно… но по-нататък пътят е изпълнен с рискове. Всяко дърво и скала е коварна клопка или капан. Заради Блийс и заради Коруин. Ерик искаше да стигнете поне дотук, за да не можете да използвате Сенките и с лекота да се измъкнете от властта му. Абсолютно невъзможно е за който и да е от вас да влезе в Амбър без да падне в някой от неговите капани.
— И все пак ти си избягала…
— Това е друго нещо. Аз опитвах да се измъкна навън, а не да вляза вътре. А може и да не ме е пазил толкова старателно, колкото би го направил с някой от вас, заради моя пол и липсата ми на амбиции. Освен това, както сами видяхте, не успях.
— Сега вече си свободна, сестричке — успокоих я аз, — поне докато мечът ми е в състояние да се върти в твоя защита — а тя ме целуна по челото и стисна ръката ми. Винаги съм бил жаден за тези неща.
— Сигурен съм, че ни следят — подхвърли Рандъм и тримата се потопихме в мрака.
Легнахме неподвижно под един храст и се заехме да наблюдаваме пътя, по който бяхме дошли.
След известно време прекарано в шепнене разбрах, че от мен се очаква да взема решение. Въпросът наистина беше съвсем прост: какво ще правим по-нататък?
Но той бе прекалено важен, за да продължавам да увъртам. Знаех, че не мога да им имам доверие, дори на скъпата Дирдри и все пак, ако трябваше да се разкрия пред някого, то Рандъм поне бе затънал до гуша в тази история заедно с мен, а Дирдри ми беше любимката.
— Многообични ми родственици — започнах аз, — трябва да направя едно признание.
Рандъм веднага се хвана за меча. Ето колко си вярвахме един на друг. Вече можех да чуя как му тиктака мозъкът: „Коруин ме доведе тук, за да ме предаде“.
— Ако си ме довел тук, за да ме предадеш — заяви той, — няма да ти се дам жив.
— Шегуваш ли се? — попитах аз. — Искам твоята помощ, а не главата ти. Това, което имам да кажа е следното: изобщо не знам какво става, по дяволите! За някои неща се досещам, но, дявол да го вземе, наистина не знам къде сме, какво е Амбър или защо сме се свили тук в храстите да се крием от тези войници. Нито, ако е за въпрос, кой съм аз, всъщност.