Настъпи ужасно дълга тишина, после Рандъм прошепна:
— Какво искаш да кажеш?
— Да — включи се и Дирдри.
— Искам да кажа — поясних, — че успях да те заблудя, Рандъм. Не намираш ли за странно, че всичко, което правех по време на това пътуване, беше да карам колата?
— Ти водеше — рече Рандъм — и аз предполагах, че имаш някакъв план. Направи някои много умни неща по пътя. Знаех, че ти си Коруин.
— Което аз самият открих едва преди два дни. Знам, че аз съм този, когото наричате Коруин, но преди известно време претърпях катастрофа. Имах наранявания на главата — ще ви покажа белезите, когато разполагаме с повече светлина — и страдам от амнезия. Нищо не разбирам от всички тези приказки за Сенките. Не си спомням дори кой знае какво за Амбър. Всичко, което помня са моите роднини и факта, че не бива да им вярвам особено. Това е моята история. Какво може да се направи?
— Господи! — възкликна Рандъм. — Да, сега вече разбирам! Стават ми ясни всички дреболии, които ме озадачаваха по пътя… Как успя така изкусно да заблудиш Флора?
— Късмет — казах аз — и подсъзнателна подлост, предполагам. Не! Не беше това! Просто тя си е глупава. Ала сега действително имам нужда от вас.
— Смяташ ли, че можем да преминем в Сенките? — попита Дирдри, като не говореше на мен.
— Да — отвърна Рандъм, — но аз съм против. Бих искал да видя Коруин в Амбър, както и главата на Ерик набучена на кол. Готов съм да поема известни рискове, за да видя тези неща, затова няма да се върна в Сенките. Ти можеш да го направиш, ако желаеш. Всички вие ме смятате за слабак и измамник. Сега ще разберете какъв съм. Решил съм да доведа тази работа докрай.
— Благодаря ти, братко — рекох.
— Лоша среща на лунна светлина — обади се Дирдри.
— Можеше все още да си стоиш вързана — напомни й Рандъм и тя не отговори.
Полежахме там още малко и при лагера се появиха трима мъже, които започнаха да се оглеждат наоколо. После двама от тях се наведоха и започнаха да душат земята.
След което погледнаха в нашата посока.
— Внимавайте! — прошепна Рандъм, когато те тръгнаха към нас.
Видях как стана всичко, макар и само мъгляво. Те стъпиха на четири крака и лунната светлина заигра по сивите им дрехи. После срещу нас се озоваха шестте светещи очи на нашите преследвачи.
Аз нанизах първия вълк на сребърния си меч и прозвуча човешки вик. Рандъм обезглави другия с един-единствен удар и, за мое удивления, видях как Дирдри вдигна третия във въздуха и му счупи гръбнака на коляното си с кух, изпукващ звук.
— Бързо, мечът ти! — каза Рандъм и аз пронизах неговата жертва, а после и нейната, при което прозвучаха нови викове.
— Трябва светкавично да изчезваме. Насам! — втурна се Рандъм. Ние го последвахме.
— Къде отиваме? — попита Дирдри, след може би час промъкване през гъсталаците.
— Към морето — отвърна той.
— Защо?
— То съдържа паметта на Коруин.
— Къде? Как?
— Ребма, разбира се.
— Там ще те убият и ще нахранят рибите с мозъка ти.
— Аз няма да мина цялото разстояние. Ти ще го заведеш до брега и ще говориш със сестрата на сестра ти.
— Смяташ, че трябва пак да мине през Лабиринта?
— Да.
— Опасно е.
— Знам… Слушай, Коруин — започна той, — ти се държиш доста свястно с мен напоследък. Ако всъщност не си истинския Коруин, смятай се за мъртъв. Ала сигурно си истинския. Не би могъл да си някой друг. Като съдя по начина ти на действие, дори при липсата на спомени. Не, бих се обзаложил на живота ти за това. Поеми риска и изпробвай нещото, наречено Лабиринта. Залогът е връщане на паметта ти. Навит ли си?
— Вероятно — отвърнах аз, — но какво е Лабиринта?
— Ребма е призрачния град — обясни ми той. — Той е отражението на Амбър в морето. В него всичко, което се намира в Амбър се повтаря като в огледало. Там са хората на Луела, които живеят все едно са в Амбър. Те ме ненавиждат, заради няколко предишни незначителни прегрешения, затова няма да рискувам да идвам с вас, но ако поговорите честно с тях и може би им намекнете за твоята мисия, смятам, че ще ти позволят да минеш през Лабиринта на Ребма, който, като огледално копие на онзи в Амбър, би трябвало да има същия ефект. Той дава на всеки син на нашия баща силата да се движи сред Сенките.