Мойри върна погледа си върху сестра ми, премести го към Рандъм и накрая пак го спря на мен.
— Коруин готов ли е да поеме този риск?
— Да, кралице — поклоних се аз и тогава тя се усмихна.
— Чудесно, имате позволението ми. Обаче не мога да гарантирам безопасността ви извън границите на моите владения.
— Колкото до това, ваше величество — обади се Дирдри, — ние не очакваме никакви благодеяния и сами ще се погрижим за себе си като си тръгнем.
— С изключение на Рандъм, който ще бъде в пълна безопасност.
— Какво искаш да кажеш? — попита Дирдри, защото Рандъм, естествено, не можеше сам да се поинтересува при създадените обстоятелства.
— Сигурно си спомняш — поясни Мойри, — че едно време принц Рандъм дойде в моето кралство като приятел, а после бързо-бързо го напусна заедно с дъщеря ми Морганти.
— Чувах да се говори за това, но не знам каква част от цялата история е истина.
— Всичко е вярно — заяви Мойри. — Месец по-късно тя ми беше върната. А няколко месеца след раждането на сина й Мартин, Морганти се самоуби. Какво ще кажеш по този въпрос, принц Рандъм?
— Нищо — рече Рандъм.
— Когато Мартин порасна — продължи Мойри, — тъй като в жилите му течеше кръвта на Амбър, той реши да мине през Лабиринта. И единствен от моите хора успя. След което потъна в Сенките и оттогава не съм го виждала. Какво ще кажеш по този въпрос, принц Рандъм?
— Нищо — отвърна Рандъм.
— В такъв случай ще получиш възмездие — отсъди Мойри. — Или ще сключиш брак с жена по мой избор и ще останеш с нея в кралството ми в срок от една година, или ще загубиш живота си. Какво ще кажеш по този въпрос, Рандъм?
Рандъм не каза нищо, ала кимна отсечено.
Кралицата чукна с дръжката на скиптъра по своя тюркоазен трон.
— Добре — заключи. — Така да бъде.
И всичко свърши.
Ние бяхме отведени в покоите, които ни бе отделила, за да си починем. След малко самата тя се появи на моя праг.
— Привет, Мойри — рекох.
— Принц Коруин от Амбър, толкова исках да се запозная с теб.
— И аз с теб — излъгах аз.
— Твоите подвизи са легендарни.
— Благодаря ти, но почти нищо не помня.
— Може ли да вляза?
— Разбира се — направих крачка встрани.
Тя пристъпи в чудесно обзаведения апартамент, който ми бе предоставила и се настани върху оранжевия диван.
— Кога би искал да минеш през Лабиринта?
— Колкото е възможно по-скоро.
Мойри обмисли това и попита:
— Къде си пребивавал сред Сенките?
— Много далеч оттук — отвърнах. — На едно място, което обикнах.
— Необичайно е за принц на Амбър да притежава подобна способност.
— Каква способност?
— Да обича.
— Може би не избрах точната дума.
— Съмнявам се — поклати глава тя, — защото баладите на Коруин наистина докосват струните на сърцето.
— Много любезно от твоя страна.
— Но е истина.
— Някой ден ще ти посветя една балада.
— С какво се занимаваше, докато живееше сред Сенките?
— Струва ми се, че бях професионален наемник. Биех се за всеки, който ми плащаше. Освен това композирах и написах текстовете на много популярни песни.
— И двете неща ми се виждат съвсем логични и естествени за теб.
— Моля те, кажи ми какво ще стане с моя брат Рандъм?
— Той ще се ожени за една девойка от моя народ, която се казва Вайъли. Тя е сляпа и няма кандидати за женитба.
— Сигурна ли си — подхвърлих аз, — че постъпваш добре спрямо нея?
— По този начин Вайъли ще получи добро положение в обществото — заяви Мойри, — дори той да си замине след година и никога да не се върне. Каквото и друго да може да се каже за него, той все пак е принц на Амбър.