Въздъхнах и пак пийнах от виното. Бурята над мрачните води се бе разразила с още по-голяма сила. Ако онзи стражи светъл кръг под повърхността им беше наистина Дяволският Чекрък, аз пък бях любопитен да разбера какво ли е намислил. Мълниите се превърнаха в постоянен декор, а гръмотевиците — в музикален фон на разговора ни.
— Какво имаше предвид, когато спомена за времената, в които трябвало да бъда необичайно опитен и сведущ?
— Имах предвид настоящия момент и непосредственото бъдеще — отговори тя. — И сблъсъка, който се задава.
— Не — уточних аз, — по-скоро ме интересува определението „необичайно сведущ“. В какъв смисъл?
Трябва да беше от някоя мълния, защото никога преди не я бях виждал да се изчервява.
— В теб се пресичат две велики кръвни линии — заяви Дара. — На практика твоят баща беше крал на Амбър — за кратко, между управлението на Оберон и това на Ерик.
— Но тъй като Оберон е бил все още жив по онова време и освен това не е бил абдикирал, ничие друго управление не е било законно — възразих аз. — Рандъм е законният наследник на Оберон.
— Отсъствието на Оберон би могла да се тълкува и като абдикация.
— А на теб това тълкувание ти допада повече, нали?
— Естествено.
Загледах се в бурята. Пийнах от виното.
— Затова ли си искала да заченеш дете от Коруин? — попитах.
— Логрус ме увери, че това дете би било идеалният владетел на Хаос.
— А татко на практика не е означавал за теб почти нищо?
Дара отвърна погледа си от мен и се загледа в светлия кръг, който се носеше към нас. Една мълния се стовари точно зад него.
— Нямаш правото да ми задаваш този въпрос — каза тя.
— Знам. Но е така, нали?
— Грешиш. Той означаваше много за мен.
— Но не и в обичайния смисъл.
— Аз също не съм „обичайна“.
— Значи аз съм резултат от експеримент за създаване на нова порода. Логрус е избрал самеца, който щял да ти даде… какво?
Светлият кръг се приближаваше все повече. Бурята го следваше по петите — толкова близо до брега, колкото никога не я бях виждал.
— Съвършения Господар на Хаос — каза майка ми, — способен да управлява.
— Все ми се струва, че това не е всичко.
Кръгът избягна ловко мълниите, изскочи от водата и полетя към нас. Дори Дара да бе отвърнала нещо на последната ми забележка, аз така и не я чух. Гръмотевиците бяха оглушителни.
Светлият диск се озова на платформата и спря до крака ми.
— Татко, можеш ли да ме защитиш? — допита Чък краткото затишие между два поредни гърма.
— Увий се около лявата ми китка — наредих аз.
Дара впери поглед в него, докато той заемаше обичайното място на Фракир, Междувременно последната мълния не се разтвори във въздуха, а увисна над бреговата ивица като цвъртящо вретено. После вретеното се сви и се превърна в сфера, която се поколеба за миг-два увреди да се насочи към нас. Докато се приближаваше, структурата й продължи да се променя.
Когато се озова на ръба на масата, сферата вече се бе преобразила в пулсиращия Знак на Логрус.
— Принцесо Дара, принц Мерилин — произнесе ужасяващият глас, който вече бях чул в деня на сблъсъка в Амбър. — Не искам да нарушавам обяда ви, но нещото, което сте приютили, ме принуждава да го сторя. — Едно от назъбените разклонения на видението посочи към китката ми.
— Той блокира способността ми да пътувам през Сенките — обади се Чък.
— Дайте ми го!
— Защо? — попитах аз.
— Това нещо премина по Логрус — прогърмя отново гласът. Височината и силата му варираха най-безразборно.
Хрумна ми, че бих могъл да му се възпротивя, особено след като и Дара бе потвърдила, че съм толкова ценен за него.
— На практика всеки би могъл да опита късмета си с Логрус — отвърнах му аз.
— Аз определям правилата, Мерлин, а твоят Дяволски Чекрък не ми се пречка за пръв път. Предай ми го.
— Не — казах аз и мигом се свързах с Колелцето, за да открия сила, която би могла да ме прехвърли незабавно в област, контролирана от Лабиринта. — Няма да се откажа толкова лесно от творението си.