В този миг Дара скочи, направи няколко крачки и застана между мен и видението.
— Остави — каза тя. — Предстоят ни твърде важни дела, за да си губим времето с една играчка. Пратих съобщение на братовчедите си от рода Хендрейк за невестата на Хаоса. Ако искаш този план да успее, предлагам да им помогнеш.
— Не съм забравил твоя план за принц Бранд и лейди Джасра, която трябваше да го оплете. Тогава твърдеше, че не можем да се провалим.
— Аз те приближих до силата, която желаеш, повече от всички.
— Не мога да го отрека — призна видението.
— Освен това приносителката на Окото е по-безопасна от Джасра.
Знакът се плъзна над нея — малко слънце под кристалния купол на пещерата.
— Мерлин, ще поемеш ли трона, за да ми служиш, когато мигът настъпи?
— Ще направя нужното, за да възстановя баланса между Силите — отвърнах аз.
— Не те попитах за това! Ще поемеш ли трона при условията, които съм определил?
— Ако това ще оправи нещата — да.
— Радвам се да го чуя. Задръж си играчката.
Дара отстъпи встрани, видението премина край нея и избледня.
— Питай го за Люк, за Коруин и за новия Лабиринт — бяха последните му думи.
Тя се обърна и се втренчи в мен.
— Налей ми чаша вино.
Налях й. Майка ми я вдигна и отпи една глътка.
— Е, кажи ми сега за Люк, за Коруин и за новия Лабиринт.
— Първо ти ми кажи за Джасра и Бранд.
— Не, този път ти ще бъдеш първи.
— Добре тогава — казах аз. — Той пропусна да спомене, че те са само духове на Лабиринта. Люк ми се изтърси, докато идвах насам. Беше го изпратил Лабиринтът, за да ми предаде да напусна Хаос. Логрус пък изпрати лорд Борел, за да премахне Люк.
— Люк, тоест Риналдо — синът на Джасра и Бранд, съпругът на Корал и кралят на Кашфа?
— Същият. Сега ми кажи най-после за този твой план. Изпратила си Джасра, за да оплете Бранд и да го подтикне да тръгне по пътя на предателството, така ли?
— Той бездруго бе тръгнал по този път. Дойде в Хаос, за да се сдобие със сила, която да отговаря на апетитите му. Джасра просто малко ускори събитията.
— На мен не ми прозвуча точно така. Все пак това означава ли, че проклятието на баща ми не е допринесло за нищо?
— Не, то помогна — в метафизичен план, — защото Черният път достигна до Амбър. А ти защо си все още тук, след като крал Риналдо те е посъветвал да си вървиш? От лоялност към Хаос?
— Бяхме се уговорили да обядваме заедно, а не те бях виждал от толкова време. Не исках за нищо на света да изпусна този обяд.
Дара се усмихна — макар и едва забележимо — и отпи от виното.
— Добре се справяш със смяната на темата — заяви тя. — Но нека се върнем на предишната. Духът на Борел, предполагам, се е справил с този на Риналдо.
— Не съвсем.
— Какво искаш да кажеш?
— Появи се духът на баща ми, набързо неутрализира Борел и така успяхме да се измъкнем.
— Отново? Коруин е победил Борел за втори път?
Кимнах.
— Нито един от тях не си спомняше за първия двубой. Нали спомените им стигат до мига, в който са преодолели…
— Идеята ми ясна. Какво стана после?
— Избягахме — отвърнах аз. — После се върнах тук.
— А защо Логрус спомена новия Лабиринт?
— Духът на баща ми явно е създаден от него, а не от Лабиринта в Амбър.
Дара се надигна на стола си, очите й внезапно се разшириха.
— Откъде си толкова сигурен?
— Той ми го каза.
Тя се загледа някъде отвъд мен, после погледът й се спря върху спокойното вече море.
— Значи третата сила се кани да се намеси в играта — каза тя замислено. — Доста впечатляващ и едновременно с това тревожен факт. Проклет да е онзи, който го създаде!
— Ти наистина го мразиш, нали? — попитах аз.
Очите й отново се спряха на моята скромна персона.
— Забрави за това! — заповяда ми тя. — Той спомена ли ти нещо за съюзниците на новия Лабиринт, за неговите планове? Фактът, че духът му е бил изпратен, за да защити Люк, може да се тълкува и като сътрудничество със стария Лабиринт. От друга страна, целта му може да е била да те предпази — защото го е създал не друг, а баща ти, или пък защото ти се вписваш по някакъв начин в плановете му. Какво ти каза Коруин?