— Тя никога не е искала да ти навреди истински. Имаше сметки за уреждане само с Джасра. Що се отнася до теб, там играта беше много по-заплетена. Джулия искаше да ти докаже, че е добра поне колкото теб или дори по-добра. Искаше да те накара да осъзнаеш какво си загубил.
— Съжалявам — промърморих аз.
— Моля те, отговори ми на един въпрос — продължи Джърт. — Ти обичаше ли я? Обичаше ли я истински?
Не можах да му отговоря веднага. Нали бях задавал този въпрос толкова пъти на самия себе си и дори тогава се налагаше да изчакам за отговора.
— Да — казах накрая. — Но когато го осъзнах, беше вече твърде късно. Грешката беше моя.
После попитах на свой ред:
— Ами ти?
— Аз няма да повторя твоята грешка — каза той. — Именно тя ме накара да се замисля за всичко това…
— Разбирам. Ако не пожелае да ме види, предай й, че съжалявам — за всичко.
Не последва отговор. Поспрях за известно време: разчитах, че той ще ме настигне. Но Джърт не се появи.
— Добре — извиках накрая. — Що се отнася до мен, нашият дуел приключи.
Тръгнах отново. След известно време се добрах до изхода и преминах през него.
Той беше там, загледан в една голяма порцеланова маска.
— Добре — каза.
Приближих се.
— Има още нещо — допълни Джърт, все, още без да ме поглежда.
— Какво?
— Мисля, че те вече си редят пасианса.
— Кой? Как? Защо?
— Мама и Логрус — каза той. — Искат да те видят на трона. Коя е Невестата на Рубина?
— Предполагам, че става дума за Корал. Дара май използва това название. Защо?
— Миналия цикъл я чух да дава някакви разпореждания на родата си от Хендрейк. Майка ни е изпратила специална група, която да отвлече и да доведе тук тази жена. Останах с впечатлението, че я гласят за твоя кралица.
— Абсурд — казах аз. — Тя е омъжена за моя приятел Люк. Освен това е кралица на Кашфа.
Джърт вдигна рамене.
— Просто ти казвам онова, което чух. Сигурно има нещо общо с този баланс между Силите, за който спомена ти.
Точно така. Не бях се досетил за тази възможност, но тя се връзваше идеално. Ако успееха да отвлекат Корал, с нея в Хаос щеше да пристигне и Рубинът на Справедливостта или Окото на Змията, както го наричаха тук, а това определено щеше да повлияе на баланса. Спечелена точка за Хаос, изгубена за Амбър. Може би така щеше да се изпълни и моето желание да бъде избегната поне временно надигащата се катастрофа.
Жалко, че не можех да позволя това да се случи. Горкото момиче бездруго бе отнесло вече достатъчно, само защото се беше озовало в Амбър в неподходящо време и защото ме бе харесало. Може би преди време щях да успея да погледна философски на ситуацията и да си кажа: „Да, макар да е невинна, тя трябва да бъде жертвана за благото на всички“. В колежа сигурно бих разсъждавал долу-горе така, но тогава голите принципи бяха всичко за мен. Корал беше моя приятелка, моя братовчедка и на практика моя любовница, макар да бе придобила последната квалификация при доста странни обстоятелства. Бързият преглед на чувствата ми, с който държах да не закъснея този път, ми показа, че никак не е изключено да се влюбя в нея. Което означаваше, че философският подход току-що бе изгубил поредния рунд в сблъсъка си с реалния живот.
— Преди колко време тръгнаха пратениците на майка ни, Джърт?
— Не знам кога са тръгнали. Дори не съм сигурен дали са тръгнали. А като отчетем времевата разлика, може вече и да са се върнали.
— Прав си. Мамка му!
Джърт се обърна и ме погледна.
— Това май е важно за теб и по ред други причини, нали?
— Както за мен, така и за нея — отвърнах аз.
На лицето му се изписа объркване.
— Защо тогава не им позволиш да я доведат при теб? Ако ти се наложи да седнеш на трона, това само ще подслади задълженията ти. Ако ли не, пак ще бъдете заедно.
— Трудно е да се прикрият чувствата, дори когато става въпрос за непосветени в Умението. Биха могли лесно да я използват, за да ми диктуват какво да правя.
— О? Макар да е доста неуместно, признавам, че ми е приятно да чуя нещо подобно. Искам да кажа — приятно ми е да узная, че си обвързан с някого.