— Как ще го направим, Мерлин? — попита Джърт тихо, докато се приближавахме бавно към края на редицата опечалени.
Гонгът проехтя отново и пламъците на безбройните свещи трепнаха.
— Не виждам начин — отговорих аз. — В най-добрия случай ще трябва да опитам да се измъкна сам.
— Не разчитай на Картите си. При идеални условия шансовете щяха да бъдат нелоши, но при всички тези смущения…
Опитах се да изровя от паметта си някое заклинание за пренасяне или пък да се сетя за някой, който би могъл да ми помогне. Чък би свършил чудесна работа, но бе зает с пространствените асиметрии на любимата Галерия на скулптурите. А това щеше да го забави доста.
— Аз бих могъл да се пренеса там доста бързо — предложи Джърт. — Ще се възползвам от времевата разлика и ще се върна преди някой да ме е усетил.
— Ти познаваш точно двама души в Кашфа — Люк и Корал. И двамата те видяха за пръв и последен път в църквата, докато се опитваше да ме убиеш, като накрая дори открадна меча на Люк. Бих казал, че той ще направи всичко възможно, за да ти свети маслото, още щом тя извика за помощ.
Приближихме се с още малко към челото на редицата.
— Значи просто няма да ги предупреждавам предварително — каза той.
— Знам, че си станал добър, но мъжете на Хендрейк са професионалисти. Да не говорим, че Корал само ще ти усложни живота.
— Ти си магьосник — продължи да настоява Джърт. — Ако разберем кои са нашите телохранители, няма ли да можеш да ги баламосаш с някое заклинание? Накарай ги да си мислят, че са ни виждали през цялото време.
— Почти съм убеден, че ако не майка ни, то поне нашето по-голямо братче се е постарало да ги защити с подходящо заклинание. При такъв удобен случай за убийство аз лично не бих препуснал да го направя. Би било твърде рисковано да оставя незащитени главите на горилите от охраната.
Напреднахме с нови две крачки. Наведох се на една страна, проточих леко врат и успях да мярна съсухрената демонична фигура на стария Суейвил: беше облечен в разкошни дрехи, с положена върху гърдите му червено-златна змия и лежеше в обточен с огненочервена коприна ковчег. Древният съперник на Оберон щеше най-после да го последва в отвъдното.
След още няколко крачки се сетих, че би могъл да изникне и още един проблем. Май бях прекарал твърде дълго сред непосветени в магическото изкуство. Ами ако се натъкнех случайно на нечие чуждо заклинание? А те сигурно не бяха едно и две в тази зала. Онзи, който го бе заложил, със сигурност щеше да усети, че кроя нещо. Карай да върви. Реших да мисля за това, само ако наистина се случи нещо подобно.
Нов удар на гонга. Джърт се наведе към мен, докато ехото замираше.
— Има и още нещо — прошепна той.
— Какво?
— Потърсих те в имението по още една причина — бях изплашен.
— От какво?
— Поне един от двамата — имам предвид Мандор и Дара — се стреми не само към възстановяването на баланса, а и към пълната победа на Логрус. Убеден съм в това. Аз не само не искам да участвам в това, нещо повече — не искам то да се случи. След като вече мога да пътувам из Сенките, не желая те да изчезнат. Не желая пълната победа на никоя от двете страни.
— Откъде си толкова сигурен, че някой от тях иска точно това?
— Те вече се опитаха да го постигнат веднъж, чрез Бранд. Нима той не е искал да сложи край на реда във Вселената?
— Не съвсем. Той е възнамерявал да унищожи стария ред, за да го замести със свой собствен. Той е бил революционер, а не анархист. Искал е да изгради нов Лабиринт сред Хаоса — нов, но съвсем истински.
— Мамили са го. Бранд едва ли би се справил е подобна задача.
— Не можем да сме сигурни, след като не е имал възможността да опита.
— Както и да е. Смятам, че някой се кани да дръпне щепсела на сегашната реалност. Ако успеят да отвлекат тази Корал, това ще е сериозна стъпка в тази посока. Ако все пак можеш да направиш нещо, за да прикриеш отсъствието ни, по-добре не се колебай въпреки риска.
— Не сега — казах аз. — Просто бъди нащрек. Имам план. Как ти звучи това — няма да се опитвам да разбера кои са телохранителите, за да им бъркам из мозъците. Вместо това ще трансформирам още няколко души така, че да приличат на нас. Веднага щом успея да го сторя, ти ще ни прехвърлиш. Няма да използвам обща халюцинация, защото колкото по-малко хора са замесени, толкова по-добре. Вместо това всички ще ги помислят за нас, а ние ще можем да се ометем без проблеми и да се върнем навреме, ако се наложи.