В центъра на кръга бяха застанали Жерар и един от синовете на Хендрейк, приел своя демоничен образ, на ръст колкото принца на Амбър, но по-широк в раменете. Стори ми се, че не е кой да е, а самия Чайнауей, за когото се говореше, че имал колекция от над двеста черепа, принадлежали някога на неговите противници. Аз лично предпочитах колекцията на Жерар, състояща се от около сто бокала, кристални чаши и рогове за пиене, но животът не винаги е птича песен, ако разбирате какво искам да кажа.
И двамата бяха голи до кръста. Пясъкът в краката им беше разровен, което говореше, че от началото на двубоя е изминало доста време. Чайнауей се опита да препъне Жерар, но той го заобиколи с бързината на котка, прихвана главата и рамото му и го претърколи встрани. Демонът-воин се изправи мълниеносно и тръгна отново напред, ръцете му описваха някакви тайнствени движения във въздуха. Жерар просто изчака, застанал в стабилна стойка. Свирепите нокти на Чайнауей политнаха ненадейно към очите на духа на Лабиринта, а левият му юмрук се изстреля в страховит ъперкът, който вероятно трябваше да завърши в слънчевия сплит на противника. Жерар отскочи встрани, юмрукът му се стовари върху рамото на демона. Чайнауей падна на коляно и мигом се вкопчи в бедрото на Жерар.
— Хайде да изчакаме — каза тихо Далт. — Искам да ги погледам.
Двамата с Люк кимнахме почти едновременно и в същия миг Жерар сграбчи главата на Чайнауей, а той на свой ред обгърна кръста му. После двамата просто напрегнаха всичките см сили, неспособни да направят нещо повече; мускулите заиграха по голите им тела, изпъвайки гладката бяла кожа на единия и червената люспеста обвивка на другия. И двамата пъхтяха като спукани ковашки мехове.
— Предполагам, че нещата са се проточили — прошепна Люк, — и затова са решили да приключат въпроса с двубой.
— Така изглежда — съгласих се аз.
— В такъв случай Корал би трябвало да е вътре, не мислиш ли?
— Чакай малко.
Изпратих една магическа нишка към кулата, проучих набързо вътрешността и й кимнах.
— Тя и единственият й пазач, за да сме по-точни.
Жерар и Чайнауей продължаваха да стоят замръзнали като странна скулптурна група.
— Сега може да се окаже най-подходящият момент да отмъкнем Корал — предложи Люк.
— Май че си прав — казах. — Чакай да видя дали ще мога да изровя някое заклинание за невидимост. Това би опростило нещата.
— Добре — каза той след около четвърт минута. — Каквото и да си пробвал, ефектът е задоволителен. Теб просто те няма.
— Връщам се веднага.
— Как смяташ да я измъкнеш?
— Ще реша след като се добера до нея. Просто бъдете готови.
Тръгнах бавно, като внимавах пясъкът да не скърца под краката ми. Заобиколих кръга и минах зад Кейн. Приближих се безшумно до входа на кулата, оглеждайки се непрекъснато. Жерар и Чайнауей още не бяха помръднали, а само продължаваха да се напъват до пръсване.
Минах между пазачите и се озовах в сумрачната вътрешност на кулата. Целият първи етаж се състоеше от кръгла стая с гол под. Под всяка от бойниците имаше малка площадка. Една дървена стълба водеше към втория етаж през дупка в тавана. Корал бе легнала върху постлано на земята одеяло, а нейният пазач се бе покачил върху една от близките площадки и наблюдаваше боя през прозореца.
Приближих се, коленичих до нея, поех китката й и се опитах да напипам пулса й. Беше силен и ритмичен. Реших все пак да не се опитвам да я събудя. Вместо това я увих в одеялото, подхванах тялото й и се изправих с него. И тъкмо когато се канех да разширя обхвата на заклинанието за невидимост, за да скрия и нея, пазачът се обърна. Сигурно бях вдигнал шум, докато я премествах.
В първите няколко секунди той просто гледаше втренчено как пленничката му се носи във въздуха. После отвори уста, вероятно за да предупреди останалите, и не ми остави друг избор освен да разтърся нервната му система и да го поваля в безсъзнание с шок, изпратен от моя пръстен.
За мое нещастие обаче доспехите му изтрополяха достатъчно отчетливо върху каменната площадка. Почти на мига някъде над мен се разнесе вик, последван от трескаво раздвижване.
Обърнах се и се спуснах към вратата. Тя се оказа прекалено тясна, така че ми се наложи да спра и да изляза настрани. Не знаех какво ще си помислят пазачите отвън като видят Корал да плува кротко на около метър от земята, но никак не ми се искаше да ме сгащят вътре без път за отстъпление. Понечих да направя още една крачка напред и пътьом забелязах, че Жерар и Чайнауей не са помръднали. Но само след миг, когато вече бях вдигнал крак, Жерар направи рязко движение, последвано почти мигновено от звук като от прекършена бамбукова пръчка.