Изведнъж Далт рязко изтегли дясната си ръка назад. Едновременно с това десният му крак описа полукръг и се озова зад левия, лявата му ръка се изпъна и той се озова в лява европейска на гард позиция. Мечът му срещна вътрешната страна на рапирата на Ерик и незабавно се плъзна напред в напад. Ерик парира като кръстоса десния си крак зад левия и отскочи назад. Но въпреки това от ефеса на рапирата му излетя искра. Той финтира в сикста, свали острието си под последвалия блок, изпъна ръката си в кварта и остави кървава резка върху предмишницата на Далт.
Кейн изръкопляска, но наемникът сякаш дори не забеляза, че е ранен. Просто събра ръцете си, после ги раздели и мечът му се озова в дясна позиция. Ерик описа кръг във въздуха с върха на острието си, усмихна се и отбеляза:
— Сигурно си професионален танцьор, тъй като не те бива много с оръжията.
После се плъзна напред, ударът му бе париран, той отстъпи, направи крачка встрани, опита се да срита коляното на Далт, не улучи и въпреки това отскочи тъкмо навреме, за да избегне атаката, насочена към главата му. Превключвайки също на японска вълна, Ерик се завъртя надясно, точно като в едно куми тачи упражнение, което бях виждал преди, а острието му се издигна и спусна, докато поредният удар на Далт премина свистейки край него, без да го достигне. Върху десния ръкав на наемника се появи ново тъмно петно — забелязах го едва когато Ерик завъртя оръжието си навън и нагоре и заби подсиления си от ефеса на рапирата юмрук право в челюстта на своя противник. След това го срита в издадения напред крак и прониза лявото му рамо. Далт залитна и падна. Последваха нови ритници — в бъбреците, в лакътя и в бедрото — последният удар просто не можа да улучи коляното. Миг по-късно кракът на Ерик бе стъпил върху противниковия меч, а острието на рапирата му сочеше сърцето на Далт.
Изведнъж осъзнах, че през цялото време съм се надявал Далт да срита задника на Ерик, не просто защото беше на моя страна, а тъй като някога Ерик бе вгорчил значително живота на баща ми. За съжаление хората, които са можели наистина да сритат Ерик по времето, когато е бил още жив, са се броели на пръсти и двама от тях стояха сега срещу, а не до мен. Жерар несъмнено би го победил в ръкопашен бой. Бенедикт, Майсторът на Оръжията на Амбър би спечелил дуел срещу него с кое да е оръжие. Едва сега си признах, че като се прибавеше и Кейн, шансовете ни за победа ставаха нищожни, дори с една тай’ига на наша страна. Даже и да успеех някак да предупредя Ерик, че е на път да убие свой незаконен брат, това не би забавило острието му и с една секунда.
Затова взех единствено възможното решение. В края на краищата те бяха само духове на Лабиринта. Истинските Жерар и Бенедикт в този момент се намираха на друго място и нямаше да пострадат по никакъв начин от онова, което щеше да се случи на техните копия. Ерик и Кейн бяха мъртви отдавна. Кейн бе признат за герой от Войната за Лабиринта. Бе му издигнат паметник в края на Главната улица на Амбър, след като Люк го уби, за да отмъсти за баща си. Ерик пък бе загинал геройски, защитавайки Колвир, макар на всички да беше ясно, че това само го е спасило от ръката на баща ми. Кървавата история на моето семейство се извъртя на бърз кадър през съзнанието ми, докато вдигах Колелцето, за да прибавя към нея една малка бележка под черта. Призовах същата унищожителна вълна, която вече бе изпепелила другите ми роднини от клана Хендрейк.
Все едно че някой стовари с все сила бейзболната си бухалка върху лявата ми ръка. Тънка струйка дим се издигна от пръстена. За миг четиримата ми изправени чичовци застинаха на местата си. Петият остана да лежи по гръб.
После Ерик вдигна бавно оръжието си. И продължи да го вдига нагоре, а Бенедикт, Кейн и Жерар изтеглиха мечовете си. Тялото на Ерик се изпъна и той задържа рапирата пред лицето си. Останалите направиха същото. Сякаш искаха да ме поздравят. Ерик ме погледна право в очите и каза:
— Аз те познавам.
А после и четиримата започнаха да избледняват, докато се превърнаха в дим, който вятърът разнесе.
Далт кървеше обилно, ръката ме болеше; разбрах какво е станало едва секунда преди Люк да въздъхне и да каже:
— Насам.
Моята линия бе изчезнала, но на мястото, където допреди малко бяха стояли чичовците ми, въздухът бе започнал да трепти.