— Ти не ми оставяш почти никакъв избор, но същото важи и за приятелите ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Можеш да пратиш Далт, където си поискаш. Що се отнася до дамата-демон, ще я освободя неохотно, тъй като чувствам, че нейната компания би ми доставила истинско удоволствие…
Люк погледна Найда.
— Между другото, какви са тези приказки за създания на Кладенеца и жени-демони? — попита той.
— Ами, някои от нещата, които не знаеш за мен — отвърна тя.
— Дълга история, а?
— Да.
— И какво сега, аз също ли съм жертва на някакъв заговор, или ти просто ме харесваш?
— Не си никаква жертва и аз наистина те харесвам.
— Тогава ще оставим историята за по-късно.
— Както вече казах — продължи Знакът, — ще пусна и нея. Люк също. С удоволствие ще ги изпратя и тримата, където пожелаеш. Но ми се струва, че тук Корал е в много по-голяма безопасност, отколкото където и да било другаде.
— Може би. А може би грешиш — отговорих му аз. — Корал, ти какво мислиш по въпроса?
— Измъкни ме оттук — каза тя.
— Приключихме с това твое предположение. Сега…
— Чакай — прекъсна ме той. — Нали искаш да се отнесеш честно с приятелите си?
— Определено.
— Тогава ми позволи да изтъкна пред тях някои подробности, с които те може би не са наясно.
— Давай.
— Корал — каза той, — в Царството на Хаоса искат да се доберат до твоето око. Твоето мнение няма никакво значение за тях. Ако се наложи, те са готови дори да те затворят, за да постигнат целта си.
Корал се засмя тихо.
— А каква е другата възможност? Да бъда затворена тук?
— Чувствай се по-скоро като моя гостенка. Аз ще се погрижа за всички удобства. Не крия, че така ще спечеля преимущество пред своя съперник. Но ти трябва да избереш един от нас, в противен случай все някой ще те отвлече насила.
Погледнах към Корал, която поклати леко глава.
— Това ли е всичко?
Преди да му отговори, тя се приближи до мен, сложи ръка на рамото ми и каза:
— Измъкни ме оттук.
— Сам чу нейното желание — отбелязах аз. — Тръгваме заедно.
— Ще забавя още малко удовлетворяването на желанието ти.
— Защо? — попитах.
— Помисли си. Изборът между мен и Логрус не е въпрос на политика. Това не е като да избереш между двама души или между две длъжности, които ти се предлагат. Аз и моят съперник представляваме двата основни принципа, на които се крепи мирозданието. Във всеки език, в повечето науки дори има поне по едно съществително или прилагателно, свързано с нас, но в общи линии ние сме символи на Реда и Хаос, на Аполониевото и Дионисиевото начало, ако щеш, на логиката и чувствата, на разума и лудостта, на хармонията и шума. Колкото и противоположни да изглеждаме, никой от нас не желае да унищожи другия напълно. Всеки от нас следва свой собствен път, но без другия този път ще се превърне в задънена улица. Всеки от нас съзнава това. Играта, в която участваме от самото начало, е нещо далеч по-неуловимо — може би дори напълно неразбираемо — факт, който би могъл да бъде оценен единствено от естетическа гледна точка.
Сега, за пръв път от векове насам, аз успях да спечеля известно предимство. Вече съм в състояние да превърна в реалност мечтата на историците и да сложа навред сред Сенките началото на истинския Златен век на цивилизацията и културата — ера, която няма да бъде забравена никога. Ако Логрус бе успял да наруши баланса в своя полза, резултатът щеше да е период, сравним единствено с ледниковия. Когато говоря за вас като за ключови фигури в играта, това не означава, че ви възприемам като пионки. Защото в тези размирни времена Рубинът и един-единствен крал биха могли да разтърсят Вселената. Останете на моя страна и аз ви обещавам, че ще възцаря Златния век, за който споменах, а вие ще можете да го изживеете. Тръгнете си оттук и животът ви ще поеме в обратната посока. Мрак и безредие ще залеят всички светове. Кое предпочитате?
Люк се усмихна.
— Имам известен опит в търговските похвати — каза той. — Сведи избора на клиента си до възможния минимум и го накарай да си помисли, че всичко зависи от него.