Пресягам се към огледалото и вземам предмета. Ново Колелце, точно като това, което нося на пръста си.
— Това е пръстенът, за който говореше Делуин. В никакъв случай не трябва да го носиш.
Оглеждам няколко мига новото Колелце и питам:
— А какво да правя с него?
— Прибери го в джоба си. Може би ситуацията сама ще ти подскаже как да го използваш.
— Как се добра до него?
— Смених го с този, който носиш сега, след като Мандор го скри.
— Колко всъщност са тези пръстени?
— Девет — отвръща той.
— Предполагам, че знаеш всичко за тях.
— Предостатъчно.
— Нищо чудно. Обаче не знаеш къде е баща ми, нали?
— Не знам. Но ти знаеш. Твоята приятелка със слабост към човешката кръв ти го каза.
— Гатанки — казвам аз.
— Винаги са за предпочитане пред мълчанието — отговаря ми Блийс.
После изчезва и аз продължавам напред. След известно време изчезва и коридорът.
Нося се. Мрак. Блаженство. Толкова е приятно…
Един светъл лъч се промъкна през процепа на клепачите ми. Затворих ги отново. Проехтя гръм и светлина та си проби отново път.
Тъмни линии в кафяво, назъбени планински хребети папратови горички…
След малко съзнанието ми се пробуди окончателно, за да отчете фактите от реалността. Оказа се, че лежа на една страна, загледан в неравната почва между два корена на дървото, осеяна с тревни туфи.
… Продължих да се взирам. Последва ново ярко припламване и почти незабавно — гръмотевица. Земята като че ли потрепери. Чух как първите едри капки изтрополяха по листата на дървото и капаните на колата. Погледът ми беше все така съсредоточен върху най-широката пукнатина, която пресичаше умаления ми пейзаж.
… И внезапно осъзнах, че знам.
Беше изтръпналото познание на пробуждането. Източниците на емоцията все още дремеха. Чух в далечината няколко познати гласа да водят тих разговор. Чуваше се и потракването на прибори по порцеланови съдове. След малко ще се събуди и стомахът ми, си казах, и тогава ще се присъединя към тях. За момента просто ми беше невероятно приятно да си лежа така, увит в наметалото си, да слушам дъжда и да зная…
Върнах се при своя микросвят и неговия тъмен каньон…
Земята се разтърси отново, този път без помощта на мълния или гръм. Продължи да потръпва. Подразних се, защото това накара моите близки и приятели да повишат разтревожено гласове. Да не говорим, че леките трусове разбудиха позабравения ми калифорнийски рефлекс, при това в момент, когато ми се искаше просто да си полежа и да се понаслаждавам на новопридобитото си познание.
— Мерлин, буден ли си?
— Да — казах аз, надигнах се рязко, седнах, разтърках очи и прекарах ръка през косата си.
Оказа се, че мъжът, който току-що бе разтърсил рамото ми, е коленичилият до мен дух на баща ми.
— Изглежда, си имаме проблем — каза той, — който може да ни докара на главата сериозни последици.
Застаналият зад него Джърт кимна на няколко пъти. Земята се разтърси отново, около нас нападаха клонки и листа, камъчетата затанцуваха, вдигна се прах и мъглата се раздвижи. Чух звън на счупен порцелан откъм тежката червено-бяла покривка, около която се хранеха Люк, Далт, Корал и Найда.
Разгърнах наметалото си и се изправих. Някой бе смъкнал ботушите ми, докато бях спал. Обух ги отново. Последва нов трус, аз залитнах и се опрях на дървото, за да не падна.
— Това да е проблемът? — попитах. — Или нещо по-сериозно?
Коруин ме изгледа учудено. После каза:
— Когато създавах Лабиринта, нямаше откъде да знам, че това място си има и своите недостатъци. Нямах и представа, че може да се стигне до нещо подобно. Ако тези трусове отворят пукнатини в Лабиринта, с нас е свършено. Разбрах, че пръстенът, който носиш, е свързан с могъщи източници на енергия. Има ли някакъв начин, по който би могъл да спреш земетресението?
— Не знам — отвърнах. — Никога не съм опитвал нещо подобно.
— Опитай, при това по-бързо, става ли?
Създанието ми бездруго вече обикаляше по кръга, обединяващ нишките, за да ги съживи стъпка по стъпка. Свързах се с една от нишките, където жизнената енергия беше най-наситена, и изпълних с нея тялото и духа си. Моторът ми се прокашля на няколко пъти, но след това запали успешно и бързо достигна устойчив ритъм. После една от нишките на Колелцето се впи в земята.