Насочих енергията в нужната посока и след малко въртенето започна да губи скоростта си. Няколко мига по-късно Чък ме осведоми:
— Мисля, че вече бих могъл да се измъкна.
— Давай тогава.
И изведнъж Чък се озова до мен — малко, бляскаво, магическо кръгче.
— Благодаря ти, татко. Наистина съм ти задължен. Ако случайно има нещо, ти само…
— Има такова нещо — казах.
— Казвай.
— Смали се и се скрий някъде по мен.
— Китката става ли?
— Разбира се.
Той го направи и после попита:
— Защо?
— Може би ще имам нужда от съюзник.
— Срещу какво?
— Срещу каквото и да е — отвърнах аз. — Времето ще покаже.
— Хич не ми харесва начинът, по който прозвучаха думите ти.
— Тогава се изпарявай, докато можеш. Този път няма да мога да те защитя.
— Не мога да го направя.
— Виж, Чък. Работата стана наистина дебела и сега е моментът да решиш. Аз…
Въздухът вдясно от мен затрепери. Знаех чудесно какво означава това.
— После — казах. — Сега кротувай.
… И ето че до мен се оформи врата, после се отвори и в нейните очертания се появи стълб зелена светлина. Постепенно сред сиянието се оформиха очи, уши, нос, устни, крайници, докато накрая се появи една завършена демонична фигура, в която беше вложено повече въображение, отколкото в другите, които бях наблюдавал напоследък. Естествено чертите ми бяха добре познати.
— Мерлин — каза той. — Усетих как преди малко използва Колелцето.
— Хрумна ми, че ще усетиш — отвърнах аз. — Аз съм на твоите услуги, Мандор.
— Наистина ли?
— С цялото ми уважение към теб, братко.
— Дори що се отнася до коронацията?
— Особено за нея.
— Чудесно! А с какво се занимаваше тук?
— Търсех нещо, което бях изгубил.
— Това може да почака, Мерлин. Има цял куп други неща, за които трябва да се погрижим веднага.
— Да, напълно съм съгласен.
— Тогава приеми някоя по-лицеприятна форма и ела с мен. Трябва да обсъдим първите стъпки, които ще предприемеш след като бъдеш обявен за законен владетел. Като например кои кланове трябва да бъдат поощрени и кои обявени извън закона…
— Трябва веднага да говоря с Дара.
— По-добре дърво да отхвърлям малко рутинни дела. Ела! Преобрази се и да вървим!
— Знаеш ли къде е тя сега?
— В Ганту, ако се не лъжа. Ще се срещнем с нея по-късно.
— А дали нейната Карта не ти е подръка?
— Боя се, че не. Мислех си, че ти носиш твоята колода в себе си.
— Нося я, но за нещастие съсипах нейната Карта при един среднощен запой.
— Няма значение — каза Мандор. — Както вече споменах, ще се видим с нея по-късно.
Бях започнал да отварям каналите, докато говорехме. После просто го спипах в центъра на вихър преплетени сили. Стоях отстрани и гледах как той постепенно придобива чертите на добре познатия ми белокос, облечен в черно мъж. На лицето му се изписа взривоопасен гняв.
— Мерлин! — извика той. — Защо ме трансформира?
— Това нещо е направо невероятно — казах аз и размахах Колелцето. — Просто исках да видя дали ще мога да го направя.
— Е, вече се убеди в това. Сега бъди така добър да ме спуснеш внимателно на земята и да ми върнеш предишния облик. И побързай със собствената си трансформация.
— Минутка само — казах му, докато той се опитваше да се изплъзне. — Засега си ми необходим точно такъв.
Задържах го против волята му и очертах във въздуха един огнен правоъгълник. Няколко бързи движения и в него започнаха да се появяват първите груби щрихи от портрета на майка ми.
— Мерлин! Какво правиш? — изкрещя Мандор.
Блокирах поредния му опит да се прехвърли на друго място и обявих:
— Време е за семеен съвет. Надявам се, че ще се присъединиш.
Той не атакува директно импровизираната ми Карта, а се опита да пресече енергийния поток, с който работех по нея.
Изведнъж в сътворената от мен Карта се появи Дара — висока, с катраненочерно люспесто тяло и очи, които бълваха зелени пламъци.