Командир Ив Карлайл се обърна към навигатора зад нея. Потънал дълбоко в подобната на мидена черупка седалка, той наблюдаваше монитора на тясната командна конзола.
— Какво е това? — попита го.
Малките, тънки пръсти на навигатора заиграха по клавиатурата. Картината стана по-отчетлива, структурата на странното нещо се освободи от дебелия растителен пласт и стана по-ясна — виждаха се подсилващи греди, системи от лостове, подобен на сандък корпус.
— Нещо от метал — каза навигаторът. — Намира се почти на срещуположния край на гората.
— Останки от роторен багер — чу се отново високият глас на капитана.
Навигаторът показа на куполния дисплей стара географска карта. Карлайл я разгледа и кимна.
— Може да се окаже и така. Някога южно от Лайпциг са чоплели от земята енергоносители.
— Кафяви въглища — потвърди капитан Спенсър Дюлит.
— Дайте ми точен профил на местността и включете инфрачервения търсач — заповяда командирът.
Стигнаха до окрайнините на гората. На панорамния дисплей се показа обрасла с гъст храсталак терасовидна структура. На около триста метра от края на гората се спускаше на равни тераси.
— Следи от открит рудник — каза Карлайл и се приближи до дисплея. На горния край на склона на терасата се движеха малки безплътни сенки. — Топлинно излъчване от органични тела! — извика Карлайл.
— Хора. — Високият глас на Спенсър Дюлит изведнъж прозвуча странно дрезгаво. — Северните мъже?
Последните дървета от гората профучаваха покрай купола. Откри се килимът от храсталаци на една обширна равнина. Между тях — единични брези.
— По дяволите! — изфуча Ив Карлайл. — Искат да ни отрежат пътя! Откъде знаят курса ни?!
— Да обърнем ли? — попита навигаторът.
— Ако знаят, че на това място ще излезем от гората, тогава и зад нас има техни хора — подхвърли Дюлит. Обърна се и погледна въпросително командира.
— Да се приготвим за реещ полет! — Карлайл взе бордния микрофон. — Командирът до командния пункт.
— Командният пункт слуша.
— Събудете и другите двама и изкарайте оръдейната кула. Трябва да очакваме съприкосновение с врага.
— Разбрано!
— Приберете веригите, създайте магнитно поле, разгънете крилата за планиране — каза капитан Спенсър Дюлит.
— Курс?
— Насочете се към реката на запад! — Карлайл се свърза по радиото с втората машина. — Командирът до Арк 2, обади се!
— Арк 2 слуша. Арк 1, обади се.
— Подозрителни източници на топлина на двеста и трийсет метра от нас! Вероятно северните мъже. Пълна бойна готовност веднага щом напуснете гората!
— Разбрано!
— Оръдейната система готова! — докладваха от командния пункт.
— Разбрано — каза командирът. — Ще открием огън само ако бъдем нападнати.
— Моето уважение към хуманизма ви, командир Карлайл. — Дюлит повдигна неодобрително вежди. — Но тези варвари все още не са доказали, че заслужават чак толкова да се съобразяваме с тях.
— Не трябва да пропускаме нищо, което гарантира успеха на експедицията — съгласи се с него навигаторът. — Недалеч оттук една малка комуна очаква нашата помощ.
— Аз съм командирът! — тясното женско лице на Карлайл прие суров вид. — И казвам: Ще отвърнем на огъня само ако бъдем нападнати.
През машината премина лек тласък. Возилото леко се издигна. Покритият с храсти ландшафт остана под тях. Вече се виждаха върховете на първите дървета. В широк ляв вираж Дюлит насочи машината на запад. Карлайл видя зеления връх на Арк 2 да изскача от гората. Веригите разораваха храсти и ниски дървета. От звеното зад заострената носова част се подаваше плоска кула. Десетина телескопични тръби, не по-дълги от метър и по-тънки от човешки пръст, стърчаха от повърхността й.
— Арк 1 до Арк 2, обади се! — Гласът на капитана във втората машина звучеше напрегнато.
— Слушам! — Карлайл наостри слух.
— Метални обекти, разположени на почти шестстотин метра по цялата окрайнина на гората!