„О, небеса, какви ли са тези хора? — мина през ума на Матю Дракс. — Лазерна техника ли използват? Изобщо хора ли са…?“
Беше като хипнотизиран. С пределно будни сетива поглъщаше недействителната сцена, която се разиграваше в окрайнината на гората.
От едната страна на кацналата машина се отвори люк. Изскочиха една след друга шест фигури. Също облечени в сребристосиви костюми. Мат предположи, че черните шлемове са покрити със специален слой, който не отразява светлината. Вероятно отвътре са прозрачни.
Шестте фигури побързаха да се притекат на помощ на своите хора и откриха огън по мъжете със землистото облекло. Смъртоносен блясък премина през редиците на атакуващите нападатели. Почти половината от тях се строполиха, пронизани от лъчите. Останалите обаче скочиха и се нахвърлиха яростно върху фигурите със защитните костюми. Мат видя, че някои нападатели бяха с черни ивици на гърба и на гърдите. Направи му впечатление един необикновено едър мъж, защото над главата си размахваше нещо като ледокоп и защото огненочервените му коси бяха завързани на „конска опашка“. До него се биеше някаква стройна фигура в сиви кожи, която въртеше с двете си ръце дълъг меч.
Страхотната касапница продължаваше. Със секири, копия и мечове землистите нанасяха удари на екипажите, които въпреки модерните си оръжия не можеха да устоят на бруталното превъзходство на противниците си.
— О, Господи… — простена Мат. — Моля те, не… — Видя как черните шлемове се пръскаха, как остриетата проникваха в гърдите, видя как фигурите в защитните костюми една след друга падаха на земята.
Тогава всичко свърши. Мат поклати смаяно глава. Потните му ръце се свиха в спазъм около бинокъла.
Мъжете в кафяво обикаляха бойното поле и се взираха в земята, сякаш търсеха гъби. Някои се навеждаха и се изправяха заедно с лъчевите оръжия. И с други предмети, които Мат не можеше да идентифицира. И тогава дъхът му секна — двама от нападателите вдигнаха грубо една сребристосива фигура от земята. Един член на екипажа беше оцелял!
Едрият мъж с червените коси посочи окрайнините на гората и изрева някакви заповеди. Мат различи жълта и черна ивица върху гърдите на кафявата му жилетка. Един вид офицерски отличителен знак, прецени Мат. По-дребната фигура с дългия меч не се отделяше от него.
Завързаха на гърба ръцете на оцелелия. Червенокосият лично се зае с пленения и го поведе с хората си към гората.
Изпрати по шест души от своите да претърсят подобните на гъсеници летателни апарати. През люковете мъжете проникнаха в кацналата машина. Другата група изчезна в храсталака около авариралата машина.
Мат не можеше да откъсне очи от бинокъла. Погледът му беше прикован в стройната фигура в защитния костюм, докато тя и воините се скриха в гората.
„Какво ли е това същество? Имат летателни апарати, владеят лазерната техника…“
Мат се оттегли обратно в храстите и побърза да отиде при Аруула. Разказа й какво е видял.
— Защо не смятат летящите хора за богове? — беше първият й въпрос.
Въпрос, който обърка Мат. Той никога не би го поставил. Но беше интересен. Защото облечените в кафяви дрехи воини едва ли биха нападнали „богове“.
— Не знам — каза той. — Знам само, че непременно трябва да разговарям с пленника им.
Аруула го улови за ръката и енергично поклати глава.
— Трябва да го направя, Аруула. Искам да разбера що за хора са това. И дали изобщо са човешки същества.
Предпазливо се запромъкваха през храстите към двете странни машини. Хората в землистите дрехи явно все още го претърсваха. Покрай машините минаха около сто и двайсетина воини и се насочиха към гората. На малки групи теглеха след себе си десет оръдия, които напомняха на Мат за старите гаубици. Не беше за вярване, че тази войска с оръжейна техника от късното средновековие успя да унищожи два летателни апарата със свръхмодерни оръжия.
Изведнъж Мат видя между храстите да се показва нещо черно. То веднага изчезна отново, но незабавно се появи пак в зрителното му поле и този път Мат различи едно черно кълбо: шлем на съществата с непознатите защитни костюми! Мат забеляза, че лицевата му част беше счупена, фигурата залиташе насам-натам. После отново потъна всред храстите.
— Има и втори оцелял — прошепна Мат. — Наблюдаваше гъстия шубрак. Вече нищо не се помръдваше. — Може би е ранен. — Прецени разстоянието. Най-малко двеста метра от прикритието им. Точно толкова, колкото и от мястото на сражението.