— Ние? — Мауриц погледна учудено краля.
— Самият аз ще водя разузнавателния отряд — каза Лодар.
— Няма да го направиш! — Говорещият с боговете се изправи пред по-висшия. — Ти си крал! Не можеш да се биеш с някакви си вражески войници! — Мауриц си придаде сериозен вид. Мястото ти е в града! Тук горе в Зъба и долу всред народа! Загубим ли теб, това би било началото на края…
Лодар се обърна рязко. Изрече тихо някакво проклятие. Но по принцип осъзнаваше ясно, че Говорещият с боговете беше прав.
— Добре де — каза той, — тогава няма да ида.
Ниският Валдер протегна високо ръка.
— Аз съм доброволец!
— Идвам и аз — извика Пиероо, вождът на ордата.
Мауриц кимна.
— Разчитаме на теб, палисадни майсторе. Вземи спокойно нашия гост със себе си. И още петима опитни мъже. И ако успеете да хванете пленници, направете го…
Елууто се понесе към окрайнината на гората. Разпереността на крилете му беше най-малко тринайсет метра. Един от бягащите воини се препъна и се просна на земята. Изкрещя в смъртна уплаха. Елууто протегна нокти и така изви огромните си криле, че те се изправиха вертикално спрямо земята. Върховете на дърветата се извиха под напиращата въздушна маса. Покритата с люспи птица се стовари като каменен блок върху храстите.
Мат усети как земята под краката му потрепера. Писъците на воина се извисиха в рев на полудял човек и — после рязко секнаха.
Парализиран от ужас, Мат се спотайваше между храстите. На няколко крачки от него между ниските дървета беше тялото на ранения. Но не можеше да откъсне поглед от огромната птица. През клонките и листата видя как мутиралата гигантска кукумявка търси жертвата си. Тогава наведе глава. Когато люспестият череп на кукумявката се показа отново, в извитата й човка висяха кървави парцали. Елууто изви глава на почти сто и осемдесет градуса, за да не ги изпусне. После глътна откъснатите от плячката парчета месо.
На Мат му се обърна стомахът. Наведе глава и си пое дълбоко въздух.
Сети се отново за непознатия в сребристосивия защитен костюм. Заради него именно се осмели да се приближи толкова много до мястото на сражението! Запълзя към потрепващата фигура. Лявата половина на черния сферичен шлем беше напълно разбита. Влажни, зачервени очи го гледаха от тясното, обляно в пот лице — лице, бяло като лед, но човешко!
— Бягайте… — изхърка непознатият. — Вие… Вие трябва… да бягате… бойните машини…
За момент на Мат му се стори, че всичката сила в крайниците му изчезна. Изправиха му се косите. Мъжът говореше на абсолютно чист английски!
— Бързо… — задъхваше се непознатият. — Имате… само още… няколко минути…
Мат потрепера.
„Не губи време, учудвай се после…“
Бързо пъхна ръце под тънкото тяло и го вдигна. Чувстваше го леко като перце. Както се държи спящо дете, Мат го понесе през храстите. Приведен се стрелна към отдалечения на по-малко от сто и петдесетина метра край на гората. Постоянно се изправяше и през листата на високите едва до рамене храсти поглеждаше към елууто от другата страна. Гигантската птица все още беше заета с разкъсването и поглъщането на жертвата си.
Малко преди края на гората се дочу някакво шумолене и мощни звуци, сякаш някой блъска в стена подпорен прът на палатка. Мат се сепна — елууто отново се беше вдигнало във въздуха. Летеше непосредствено над храстите към прикритието на Мат!
— Да го вземат дяволите! — изсъска той. Изправи се, притисна ранения към гърдите си и побягна. Гигантската кукумявка несъмнено го беше открила.
Мат се надбягваше за живота си. Клони шибаха разбития шлем на непознатия в ръцете му, докосваха гърдите на Мат, удряха го в лицето. Бинокълът на врата му се беше преметнал назад и на всяка крачка го шибаше по гръбнака. С крайчеца на очите си Мат видя към него да се спуска гигантска сянка.
Нещо избръмча над главата му.
Птицата изфуча. Мат тичешком се обърна към прикритието на Аруула. Тя стоеше между храстите и опъваше лъка си. Над него отново изсвистя стрела. Птицата изкрещя пронизително. Мат видя стрелата да стърчи от черепа й. Дали Аруула я беше улучила в окото? Във всеки случай елууто се завъртя, заизвива се нагоре, надавайки жалостиви крясъци.