Пулсът му кънтеше в слепоочията, а в стомаха си имаше някакво съмнително чувство — Мат си наложи да диша спокойно и дълбоко. Така се заклатушка от палатка до палатка.
Почти не видя мъже вътре в лагера. От време на време откъм черните, куполообразни палатки се дочуваха гласове. Палатките бяха наредени в кръг около една централна, по-голяма. Около нея имаше шест мачти с маслени светилници. Мат видя четирима мъже с мечове да стоят пред дръпнатата завеса на входа. Все още в ролята на пиян, той се отклатушка зад вътрешния кръг около централната палатка. Там зад един купол седна в тревата.
Палатката в средата беше на около двайсетина крачки от него. Беше осветена и Мат различи във вътрешността й едър мъж, който жестикулираше с ръце и високо говореше на някакъв чужд, звучащ като скандинавски, език. Изглеждаше възбуден.
Мат продължи да се промъква. Може би щеше да научи нещо повече, ако избереше някакъв друг зрителен ъгъл. И наистина — от другата страна на палатката видя да седи на пода някаква фигура с бяла кожа. Главата й беше гола като на умиращия капитан Дюлит. А тясното лице изглеждаше като женско. Въпреки разстоянието Мат различи подутите й устни и кръвоизливите по тях. Малките ръчички на жената се бяха вкопчили в някакво одеяло, което беше увила плътно около раменете си. Голите й, кръстосани крака се подаваха изпод одеялото. Очевидно бяха свалили защитния й костюм.
Воинът й крещеше. Беше дангалакът с червените коси. Зад непознатата седеше жена в сива кожена униформа. Не я ли видя до червенокосия на бойното поле в храсталаците? Буйните й черни коси, физиономията й, бронзовият тен на кожата й — жената силно му напомняше на Аруула.
Винаги когато червенокосият спреше да ръмжи, тя вземаше думата. Като че ли играеше ролята на преводачка. И това напомняше на Мат за Аруула.
— Откъде идва? — чу я Мат да пита. — Къде ваша пещерна крепост? Хайде, говори или умира…! — Говореше на някакъв завален английски.
Лицето на жената се изкриви в измъчена усмивка. Остана няма.
— Море? — попита чернокосата. — Никой човек не може живее в море… — Обърна се на чуждия език към червенокосия. Той нададе яростен рев и удари белокожата брутално в лицето.
— О, Боже — простена Мат. Инстинктивно бръкна под палтото си и стисна дръжката на „Берета“-та. Бяха шестима — с малко повече късмет може би щеше да успее да ги елиминира…
„Не бъди такъв идиот — изстрелите ще привлекат цялата войска, а на теб ще ти остане само още един патрон…“ Стисна зъби и остави оръжието.
— Ти време размислиш — преведе ругатните на червенокосия загадъчната жена в кожената униформа. — Хайрик тебе отреже уши, ако не говори.
Хайрик — така се казвал значи предводителят на воините.
Червенокосият излезе пред палатката и изръмжа нещо в мрака. На Мат му стана ясно, че жената има телепатична дарба. Превеждаше, макар че пленницата не пророни нито дума.
Малко след това дочу стъпки. Мат стана и се престори, че уж се клатушка към някакъв огън. Между палатките бързо заприиждаха сенки към централната палатка — осем или девет мъже. Мат се спря в едно прикритие и погледна назад. Предводителят даде на хората си дълъг, тъмносив предмет — едно от тръбообразните лъчеви оръжия!
Четирима от онези с кафявите дрехи се оттеглиха с оръжието. Другите застанаха около палатката. Червенокосият се обърна още веднъж към бялата жена и после напусна централната палатка. Ругаейки, изчезна в мрака.
Мат последва мъжете с лъчевото оръжие. Те прекосиха лагера и спряха пред една палатка. Един от тях дръпна завесата, шмугна се вътре с оръжието и излезе навън без него. Всичките четирима останаха пред палатката. Бъбреха помежду си, но не се канеха да се махнат оттам. Мат разбра, че през цялата нощ ще охраняват палатката.
Със залитане мина между палатките, докато стигна до гърба на онази, в която бяха занесли лазера. Мат беше решен да не напуска лагера без това оръжие. С ножа си разряза чергилото и се вмъкна вътре.
Във вътрешността беше тъмно като в рог. Мат заопипва предпазливо пода, докато ръката му не докосна твърда тръба. Хвана я. Повърхността й не беше студена и гладка като метал, а грапава и с телесна температура. Опипа тръбата. Нямаше съмнение — беше успял да вземе лазера!
Мат се обърна — и почувства как блъсна с лакът някакъв предмет. Това нещо застърга по чергилото на палатката и падна върху лазера. Вероятно е било копие, което са забили в пода. Изтрака доловимо.