Облицовката на платформата беше от изплетени подобно на кошница пръчки. Дебели въжета от нещо като лико бяха закрепени за ръждиви метални куки на четирите ъгъла на платформата и се извиваха около ъгловите рамки на обшивката. Мат се почувства тягостно, когато застана на платформата между двамата воини.
Предводителят изсвири още веднъж и платформата беше изтеглена с някаква система от макари. Мъчително бавно пропълзяваха покрай тях асансьорните врати. Бяха покрити с дебел, възчер оксиден слой. Оставиха зад себе си около петнайсет етажа, когато платформата най-сетне спря.
Чорлавият с кожата изблъска Мат навън. Двама войници го поеха. Присъедини се и трети — огромен мъж, сигурно с цяла глава по-висок от Мат, при това невероятно широк и страшно дебел. Мат беше принуден неволно да си помисли за борците сумо. Носеше тъмнозелени, грубо изтъкани ленени дрехи и тъмнокафява нагръдна броня. Върху плешивата му глава имаше плосък шлем, а украсената с благородни камъни дръжка на дългия му меч стърчеше зад раменете му. Изгледа враждебно Мат.
— Хванахме пленник, майсторе на мечове! — обърна се към него водачът на групата. — Оръжията му. — Посочи подобното на телескоп лъчево оръжие и армейския пистолет на Мат.
— Много добре — каза сумо борецът. — Накарайте го да проговори, все едно как!
Говореха на провлачено, комбинирано от различни европейски езици наречие — но в основата му категорично беше немският. Мат, който владееше много добре този език, разбираше почти всяка дума.
— Не съм този, за когото ме смятате — каза той на немски.
Мъжете се спогледаха объркано.
— Ще види т’ва! — излая Черната кожа и го заблъска към низ от стаи.
И тук стените и вратите бяха с дърворезби. Мат имаше чувството, че се намира в коридорите на замък.
— Корабите им вдигнаха котва — каза гигантът, към когото водачът на групата се обърна с „майсторе на мечове“. — Пресичат реката! Вероятно ще акостират на другия бряг! Очакваме нападение още призори! — Качи се с усилие на платформата. Изсвирване, после Мат чу как дървото изстена и асансьорът заскърца.
Покрай шест стражи го въведоха в просторно помещение. Навсякъде дървени обшивки, останали без стъкла отвори за прозорци, дълга маса, пълна с гърнета, чаши, паници и тежки столове наоколо, двойни полилеи, на стените мечове, копия и арбалети, окачени на железни куки. Свещи осветяваха помещението.
До един от прозорците — млад мъж с къси, руси къдрици, може би седем-осем години по-млад от Мат. Носеше стегнати с шнур гащи от черна дивечова кожа и отгоре една стигаща до бедрата му червена риза. В целия му външен вид имаше нещо аристократично. Достойното му държание, характерните черти на лицето, големият тесен нос, изпъкналото чело, умните, потънали дълбоко в очните ябълки очи — всичко това веднага подсказа на Мат, че пред него стои важен човек.
— Пленник, две оръжия! — изръмжа ниският водач на групата. Русият фиксира Мат. Той издържа на погледа му. — Шпионин! — Водачът изстреля думата, сякаш беше като развалено парче месо на езика му. — Говори езика ни!
— Много добре, Валдер. Благодаря много, Пиероо. — Русият започна да обикаля бавно около Мат. Нито за миг не откъсваше очи от него. — Кого нападнаха вчера онези ненаситни кучета?
— Не изяснихме! — изръмжа Валдер.
— Какво видяхте?
— Петдесет и три палатки! Шест кораба! Оръдия на палубите! Най-малко четиристотин мъже! — излая ниският.
— Мнозина от тях са пияни — каза Мат. — Промъкнах се в лагера. Ядяха месо и пиеха силно пиво.
Русият спря пред него. Тесните му, сиви очи сякаш пронизваха челото на Мат. Мъжът в черната кожена мантия се промъкна покрай Мат.
— Аш чул, че пред битка северни мъже пие подобен сок като ваша бира.
Русият кимна, без да откъсва очи от Мат.
— Носиш облеклото на северните мъже, с прическа като тяхната си и си въоръжен с непознати оръжия. Ти си един от тях!
— Не.
— Тъй ли? — Очите на русия се присвиха още повече. С недоверие дебнеха Мат. — Тогава кой си?